— Не — каза ВиърТа. — Натам тунелът е напълно блокиран.
Тя натисна ключа близо до вратата и лампите, разположени по скалните стени, светнаха. Куай-Гон видя, че тунелът е тесен, с нисък таван, с хидравлична релса по средата на пода. Тунелът завиваше наляво. Тъмнината там го поглъщаше. Забелязваше се бледо, синкаво сияние от отразяването на светлината от синьо-черната скала, което беше знак за наличието на азурит.
— С Клат’Ха слизахме да видим щетите — продължи ВиърТа. — Асансьорната шахта в северния тунел е повредена, но ще я оправим до няколко дни. Първо трябва да оправим това.
Тя се обърна надясно и поведе навътре в тунела. Купчина камъни лежеше на пътя им, а в пода на тунела беше пробита дупка.
— Взривът сигурно е влязъл в реакция с газовете под това ниво — обясни тя. — В тази точка експлозията се е насочила нагоре.
— Клат’Ха го откри. Занесохме го за изследване. Предположението й се оказа вярно — йонит. Пуснахме сензори и уточнихме с колко запаси разполагаме.
— Трябва да действаме внимателно — каза Куай-Гон. — Ако Занатос разбере…
ВиърТа кимна.
— Точно затова имаме нужда от теб. Искаме да се включиш в Съвета на директорите на „Родната планета“. В този случай „Офуърлд“ няма да посмее да ни подлива вода. Все едно да тръгне срещу джедаите.
Куай-Гон вече клатеше глава.
— На джедаите е забранено да участват в предприятия с цел печалба — отвърна той. — Нямаме право да печелим от защитата, която ви осигуряваме. Това е неотменимо правило.
— Но помисли за богатствата, които можеш да получиш! — настойчиво каза ВиърТа. — Не е нужно да ги държиш за себе си. Можеш да правиш дарения.
— Съжалявам, ВиърТа — твърдо отговори Куай-Гон. — Ще ви помогна с всичко възможно, но не мога да направя това.
ВиърТа изглеждаше разочарована. Очевидно не разбираше целите на джедаите.
— Значи ще трябва да се задоволя с положението — каза тя. Очите й грееха, докато обхождаха минната галерия. — Всичко е тук — нашето богатство. Само се моля да успеем.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да успеете — обеща Куай-Гон. Нещо му подсказваше, че задачата няма да е лесна.
Глава 8
Оби-Уан разказа на Си Триймба за разговора си с Куай-Гон. Арконянецът кимна, сякаш го очакваше.
— Клат’Ха щеше да каже същото. Трябва ни по-силно доказателство.
— Точно това си мислех — обяви Оби-Уан.
Си Триймба избуча от нерви.
— Последния път, когато те послушахме, се озовахме в хътянски затвор.
— Успокой се — каза Оби-Уан. — Просто ще наблюдаваме склада довечера. Ще излезем на малка разходка и ще отидем дотам. Какво лошо може да ни се случи?
— Безкраен брой неща — изпъшка Си Триймба.
Оби-Уан и Си Триймба се спряха между два реда в края на нивата. Хвърлиха едно зелено покривало над главите си за топлина и прикритие.
— Можеш да поспиш — каза Оби-Уан. — Аз поемам първата смяна.
— Щом казваш — измърмори Си Триймба. После затвори очи. Миг по-късно се чу гъгнещият звук, който арконянците издаваха, когато спят.
Оби-Уан се почувства зареден с вълнение заради това дебнене. Но само след час клепачите му започнаха да натежават. Нямаше право да заспива! Дали пък да не направи бърза разузнавателна обиколка? Това щеше да го ободри.
Той се измъкна от нивата и спря. Насочи се към вратата на помещението. Искаше пак да погледне затворената кутия с непълния кръг на нея. Нещо му нашепваше, че Куай-Гон е разпознал знака. Може би съществува начин да го отвори, без някой да разбере, че го е пипал.
Отново използва Силата, за да отвори вратата. Всичко беше точно както го беше оставил. Запъти се към кутията.
Точно когато стигна до нея, чу шум зад гърба си. Обърна се и забеляза една забулена фигура да се приближава. В първия момент помисли, че е Си Триймба, загърнат в покривалото. После осъзна, че непознатият е облечен с лъскаво черно наметало.
— Кой си ти? — попита той. Усети неспокойно набраздяване на нещо тъмно в Силата.
— Приятел — отвърна забулената фигура. — Някой, който преди много време бе като теб.
Човекът отметна качулката. Синият му поглед беше топъл и приятелски.
— И аз бях негов ученик.
— На Куай-Гон ли? — подозрително попита Оби-Уан. — Аз всъщност не съм негов падауан. А и всички казват, че падауанът му е умрял.
— Така ли приказват? — попита мъжът. — И все пак ето ме. Какво друго разправят?
— Че падауанът на Куай-Гон е опозорил джедаите — обясни Оби-Уан. — И е предал Куай-Гон.
В очите на мъжа се разгоря син огън.
— Това версията на Куай-Гон ли е? — след тези думи острите черти на лицето му омекнаха. — Аз бях неговият падауан. Ето защо знам какво преживяваш всеки ден, Оби-Уан Кеноби. Знам какво очакваш — одобрението и доверието му! Но той не ти ги дава. Заобиколил се е с ледени блокове. Колкото повече се опитваш да се доближиш до него, толкова повече се отдалечава от теб.