Оби-Уан не промълви. Думите сякаш излизаха от собственото му сърце. В най-лошите моменти си мислеше точно по този начин.
Занатос погледна момчето състрадателно.
— Йода го възхвалява. Галактическият сенат зависи от него. Всеки един желае да е негов ученик. Но той е най-ужасният майстор. Отказва ти доверието си. И въпреки това, изисква всичко от теб.
Оби-Уан чу думите като в транс. „Колко е искрен?“ — попита се той. Дълбок гняв се раздвижи, гняв, заспал вътре в него. Страхът от гнева му бе много по-силен от този към всеки един враг.
— Аз съм Занатос — каза мъжът. — Споменавал ли ти е за мен?
Оби-Уан поклати глава.
Занатос направи тъжна, съжалителна усмивка.
— Не — меко каза той, — не би го направил. Аз трябва да ти разкажа как постъпи с мен. Как ме създаде, как ме държа до себе си, непрекъснато обещавайки, че мога да напредна. Но накрая наруши всичките си обещания. И с теб ще се случи същото, Оби-Уан.
Вярно ли беше? Можеше ли студенината на Куай-Гон да прикрива семената на предателството? Оби-Уан бе усетил хладината на Куай-Гон, но винаги смяташе, че е резултат от това, че рицарят джедай не го приема. Дали Куай-Гон тайно прикриваше злина, или пък доброта?
— Защо ми разказвате това? — предпазливо запита Оби-Уан.
— За да те предупредя — каза Занатос. — Затова и дойдох. Ти… — прекъсна внезапно той и протегна ръка.
— Някой идва — прошепна той.
Изведнъж петима стражи се втурнаха вътре. Той забеляза емблемата с червената планета на униформите им. „Офуърлд“! Какво правеха пазачите им в купола?
Един от тях заговори по радиостанция.
— Открихме крадците.
— Не — започна Оби-Уан, — ние само…
Но Занатос бе извадил светлинния си меч. Изненадан, Оби-Уан наблюдаваше как Занатос нападна. Само джедаите имаха такива оръжия. Пазачите извадиха бластерите си и на Оби-Уан не остана друг избор, освен за част от секундата да включи собствения си светлинен меч и да се впусне в бой.
Той усети успокояващата тежина в ръката си докато извъртя меча, за да избие бластера от захвата на един нападател. Той знаеше, че Куай-Гон не би искал да убива хора на „Офуърлд“. Това можеше да влоши още повече положението в Бендор.
Ето защо се биеше дефанзивно, докато Занатос действаше агресивно, прелитайки във въздуха, за да раздава жигосващи удари. Но и Занатос не желаеше да нанесе фатален удар.
Джедайските умения на Занатос явно бяха поръждясали. Той позволи да го приклещят в ъгъла. Мъжете приближаваха с извадени бластери. Оби-Уан скочи върху купчина щайги и се хвърли върху групата с разперени ръце и крака. Двама пазачи паднаха, докато стреляха, и той усети пареща болка в рамото. Въпреки това успя да избие с ритник бластера от ръката на третия мъж.
Изведнъж пазачът извади електрошоков бич. Той го вдигна срещу Занатос, докато Оби-Уан се впусна, за да го спре.
Оби-Уан отби атаката със светлинния си меч, но електробичът го жегна болезнено в ребрата. Ослепяваща болка премина през тялото му. Замаян, той се пресегна към Силата, но някой го удари отзад. Погледът му се замъгли и той падна на колене.
Последното, което помнеше, бе, че пада на пода.
Глава 9
Куай-Гон вече осъзнаваше грешката си. Беше останал сляп за недостатъците на Занатос. Беше снизходителен към момчето. Даваше, без да осъзнава. Беше се провалил като майстор, защото прекалено вярваше в ученика си. Позволи на привързаността му да го ослепи за това, което трябваше да забележи от самото начало.
След кратко размишление Куай-Гон реши да попита СонТаг и ВиърТа дали са виждали кутия като онази, която Оби-Уан му описа. И двете често бяха посещавали облагородяваните зони на Селскостопанските части. Може би съществуваше елементарно обяснение за находката на Оби-Уан.
Куай-Гон описа кутията и ВиърТа кимна.
— Виждала съм подобна кутия.
— Аз също — замислено добави СонТаг. — В западната облагородителна зона. Съвсем наскоро бях там.
— Мисля, че я видях и в северната зона — допълни ВиърТа. — Беше сред друга екипировка. Бях убедена, че вътре има инструменти на Селскостопанските части.
Точно на такъв отговор се надяваше Куай-Гон. Това означаваше, че кутията не е чак толкова значима. Кутиите в другите зони бяха оставени пред очите на всички.
Тогава защо се тревожеше?
Може би защото е била при миньорското оборудване на „Офуърлд“. Оби-Уан не можеше да греши за това.