Гера избухна в смях. Запляска по коленете си с дългите ръце.
— Отвлечен ли? Какъв ужас! Дай да алармирам охраната! О, пак излъгах! Как мислиш, че попаднах тук? Да не съм куку, че да идвам доброволно? Всички ние сме роби, не разбираш ли? След пет години ти дават достатъчно пари, за да се изнесеш от планетата и да започнеш наново. Ако оцелееш. Повечето не оцеляват.
— Пет години ли? — попита Оби-Уан, преглъщайки трудно.
— За толкова подписваш договор — обясни му Гера. — Ще ти трябва термокостюм и технокаска. Някои сечива…
— Но аз не съм подписвал договор!
Гера пак се изсмя, докато измерваше на дължина един термокостюм, захвърляйки го, защото беше малък за Оби-Уан.
— Стига си ме разсейвал с шеги, човешко момче! Аз да не би да съм подписвал? Просто те принуждават!
— Името ми е Оби-Уан Кеноби и съм ученик джедай.
— Джедай, предай, замай, не знай — занарежда безсмислено Гера. — Няма значение кой си. Може и да си принцът на Корускант.
Той подхвърли друг термокостюм към Оби-Уан.
— Този ще стане. А сега технокаската.
Оби-Уан притисна мръсния и влажен костюм към тялото си. Не си представяше как ще го облече. Вече беше измръзнал до костите. Главата му затуптя отново и той внимателно я докосна. Усети цицината на тила си. Косата беше сплъстена от кръв. Ребрата му горяха от болка.
После си спомни за яката. Докосна я.
— Това някакъв лечебен уред ли е, Гера?
Този път Гера падна върху купчината термокостюми. Така се разсмя, че започна да се дави.
— О! Ще ме скъсаш от смях, Обауан. Лечебен уред!
Той сподави смеха си, след което се изкашля.
— Не е така! Това е електрояка. Ако опиташ да избягаш от платформата, ба-ам! — гумените ръце на Гера се размятаха. — Ставаш на парчета!
Оби-Уан докосна яката си.
— Охраната може да ни взривява?
— Не охраната — жизненорадостно обясни Гера. — Електрояките се активират от сушата. В случай на бунт, разбираш ли? Ако надделеем над пазачите, можем да се освободим от машинката. Светна ли ти? Ето защо пазачите не могат да ни взривяват — Гера се усмихна приятелски към него. — Могат само да ни пребиват и да ни стрелят, да ни измъчват и да ни хвърлят през борда.
— Какво облекчение — измърмори Оби-Уан.
Гера се ухили, а зъбите му блеснаха в жълто.
— Харесваш ми, Обауан. Затова — ще те пазя! Ха! Не е така, пак излъгах. На никого не вярвам и никой не ми вярва. Сега побързай, преди пазачите да са дошли да ни претрепят.
Гера го сръчка и изцвърча, после се закикоти оглушително.
— Не бъди толкова тъжен, Обауан. Утре, най-вероятно, ще си мъртъв!
Оби-Уан облече термокостюма си без желание. Грабна технокаската и препаса един сервоколан с инструменти. Нямаше избор. Все още не. Трябваше да намери начин как да избяга. Гера му каза, че никой не е успявал. Но джедай никога не е стъпвал тук. Той не загуби надежда.
Оби-Уан прочисти съзнанието си. Загърби страха и отчаянието, концентрира се върху яката около врата си. Без съмнение можеше да използва Силата, за да изключи уреда.
Усилено се концентрира, привличайки Силата около себе си, за да обвие яката. Впрегна всичко от знанията и дисциплината си.
Но яката продължаваше да жужи заредена.
Вероятно беше твърде омаломощен. Налагаше се да бъде търпелив.
Ако оцелееше…
Когато се върна на палубата, съзря как един пазач злобно налагаше паднал миньор. Как би могъл да оцелее тук?
„Включи се в играта, така ще сториш.“
Думите ясно прозвучаха в съзнанието му. Думите на Йода. Само това, че чу тембъра на майстора джедай, отпъди отчаянието и му вдъхна кураж.
Оби-Уан вдигна глава. Той беше джедай. Щеше да се включи в играта. И щеше да оцелее.
Глава 12
— Предстои ни една последна мисия — само толкова Йода беше позволил на Куай-Гон да разкрие на Занатос. — След това ще станеш рицар джедай…
Си Триймба не знаеше нищо. Клат’Ха каза на Куай-Гон, че Си Триймба е заспал, а после се е събудил и е видял как пазачи на „Офуърлд“ отвеждат Оби-Уан. Момчето е било в безсъзнание. Сърцето на Куай-Гон се стегна при тази вест.
Си Триймба не беше видял никого, който да прилича на Занатос. Въпреки това Куай-Гон знаеше, че той е замесен. Нямаше го в Бендор. Без съмнение това не беше съвпадение. От СонТаг беше научил, че след това Занатос се е завърнал.
Йода му бе казал да не влиза в директен сблъсък със Занатос. Но това беше, преди да разбере, че Оби-Уан е отвлечен. Правилата на играта се промениха.
Разбира се, можеше да се свърже с Йода, за да му разкаже новините, и да чака инструкции от Съвета. Но нямаше да постъпи така. Беше се отегчил да си играят с него. Това не беше просто игра. Занатос му се подиграваше, примамвайки го да рискува, а вече бе замесил и момчето.