— Тук вътре е! Намерих го!
После тъжно се обърна към Оби-Уан.
— Дори и в смъртна опасност, никога не предавам приятелите си. Така че…
— Не е така — довърши вместо него Оби-Уан, докато охранителите се впуснаха в помещението.
Гера посочи с пръст и един надзирател замахна с електробича си към Оби-Уан. Болката го свали на колене. Усети как го отнасят до изолатора и го хвърлят вътре.
— Наказанието за кражба е изхвърляне през борда — чу да казва един от пазачите.
— Смяната ми свърши — през прозявка отговори другият. — И утре сутрин няма да е късно.
Глава 14
Пътуването до Телос трябваше да е без особени събития. Йода бе намерил някого, който беше склонен да го закара — пилот, който водеше кораб с дроиди за системата Телос. Още от първия миг избухна искра между пилота и Занатос. Стайг Уа беше млад, избухлив и самоуверен. Справяше се сам от дете и бе процъфтял покрай опасни приключения. Той добронамерено дразнеше Занатос, че бил приютен в Храма на джедаите и че не знае нищо за истинския живот.
Вероятно Йода беше предвидил сблъсъка на личностите. Може би това бе още едно изпитание. Куай-Гон предупреди Занатос да сдържа гнева си, да не позволява закачките на пилота да го дразнят. Занатос увери Куай-Гон с усмивка, че ще изпълни заръката.
Една от опасностите на пътуването беше пресичането на звездната система Лендор, гъмжаща от много пирати. Стайг Уа беше уверен, че ще успеят да се промъкнат, бе го правил безброй пъти. Но когато три пиратски кораба блокираха транспортьора и наредиха на Стайг Уа да се предаде, той откри, че жизненоважен светлинен индикатор бе излязъл от строя. Заблуждаващата система на кораба не работеше.
Отказвайки да се предаде, Стайг Уа тръгна с малък звездолет, откривайки бластерен огън със завидно умение. След като се измъкнаха от корабите, Стайг Уа обяви, че заблуждаващите системи са били повредени, и обвини Занатос. Разбира се, Куай-Гон повярва на Занатос, когато му се закле, че няма нищо общо с това. Защо да рискува да бъдат атакувани от пирати, когато се намираше на същия кораб?
Стайг Уа беше излязъл на страничната платформа, за да поправя апаратурата, когато пиратите се появиха отново.
Занатос отведе Куай-Гон в спасителната капсула. Още преди това беше програмирал координатите на Телос. Когато Куай-Гон го запита защо е предприел тази предпазна мярка, той просто се усмихна.
— Винаги се грижа да имам отворена задна врата.
До зората оставаше още час, когато Куай-Гон излезе от транспортния кораб към облагородителния купол. Изпратените миърянци побързаха да го посрещнат.
— Аз съм РонТха. Радостен съм да ви приветствам…
— Къде е Си Триймба — остро го прекъсна Куай-Гон, насочвайки се към главната сграда.
— Т-т-той е в купола, чака ви — каза РонТха, подтичвайки, за да се изравни с широката крачка на Куай-Гон. — Но протоколът трябва да се спазва. Задължен сте да се регистрирате…
— Заведете ме при него — настоя Куай-Гон.
— Но протоколът…
Куай-Гон застопори погледна си върху РонТха. Не беше нужно да използва Силата. Миърянецът се преви под мощта на раздразнението му.
— Насам — каза той, затътряйки се напред.
Слабо раздвижване на житата показа присъствието на Си Триймба. Той изскочи от нивата, когато забеляза Куай-Гон.
— Наблюдаваме, откакто Оби-Уан беше отвлечен — каза той. — Никой не е влизал, нито е излизал.
Куай-Гон погледна състрадателно към Си Триймба. Младият арконянец изглеждаше толкова изтощен, че Куай-Гон нямаше да се изненада, ако заспи прав.
— Не трябваше да заспиваме в онази нощ — рече гузно Си Триймба. — Оби-Уан обеща, че ще поеме първата смяна. Ние трябваше да останем будни…
— Не е време да преосмисляш миналото — внимателно изрече Куай-Гон. — Живеем само в настоящето. Трябва да намерим Оби-Уан. Ти какво видя?
— Почти нищо — призна си Си Триймба. — Група същества с униформи на „Офуърлд“ го отнесоха. Ние ги последвахме, но някъде в купола ги изпуснахме — наведе глава Си Триймба.
Куай-Гон се опита да не показва отчаянието си. И без това Си Триймба се чувстваше достатъчно зле. Но как да намери Оби-Уан с толкова оскъдна информация?
Изведнъж Куай-Гон забеляза, че РонТха е много нервен. Миърянецът се потеше и изглеждаше сякаш иска да избяга.
Куай-Гон обърна цялото си внимание към него.
— Ти видя ли нещо, РонТха?
— Аз ли? На нас ни е забранено да влизаме в купола нощем — протестира РонТха. — Против всякакви правила е.
— Не отговори на въпроса ми — вежливо каза Куай-Гон.