— Опитвам се да спазвам правилата — изрече РонТха.
— Винаги ли успяваш? — меко запита Куай-Гон. Той потуши нетърпението си. — Всеки може да бъде изкушен да наруши правилата.
— Плодовете са изключително сладки — прошепна РонТха. — Малка закуска преди лягане…
— Разкажи ми — твърдо му каза Куай-Гон.
РонТха преглътна.
— Бях в овощната градина, когато ги видях. Група мъже носеха нещо. Един човек ги водеше. Човек с черна пелерина…
Куай-Гон кимна окуражаващо.
— Отначало аз просто се скрих. Но после видях, че носят Оби-Уан. Той беше под мое ръководство! Аз носех отговорност за него. Затова ги проследих до морския мостик.
Куай-Гон се намръщи.
— Тръгнали са по море?
Онзи кимна.
— Двама от тях и Оби-Уан.
„Къде ли бяха отишли? — питаше се Куай-Гон. — Морето беше безбрежно, нямаше нито остров, нито риф“.
— Казаха ли нещо? — попита той.
— Нищо важно — отговори РонТха. — Обаче споменаха нещо любопитно. Един от тях каза на Оби-Уан, че ще се видят след пет години, ако момчето оцелее. Оби-Уан не му отвърна, разбира се. Той още беше в безсъзнание.
— Пет години ли? — с въпрос повтори Куай-Гон.
— Дълбоководните мини! — възкликна Си Триймба.
„Разбира се — помисли си Куай-Гон. — Какво по-удобно място да скрият Оби-Уан на платформите на дълбоководните мини?“
— Намери ми катер на Селскостопанските части — нареди Куай-Гон на РонТха.
— Но това е извън прав… — Гласът на РонТха заглъхна под ледения поглед на Куай-Гон. — Да, веднага — съгласи се миърянецът.
Куай-Гон даде пълна газ, когато седна в катера. Той се носеше по гребените на вълните. РонТха успя да му даде точните координати на минната платформа и рицарят джедай ги бе вкарал в бордовия компютър на катера. Освен това, РонТха го беше уверил, че платформата е твърде голяма, за да не я види.
Тя се появи като тъмносиво петно върху повърхността на морето. Когато Куай-Гон се приближи, петното прие формата на кули и сгради — един малък град насред морето.
Куай-Гон фокусира електробинокъла си върху платформата. Огледа за Оби-Уан. Изведнъж забеляза движение на самия край на съоръжението. Група мъже бутаха някого…
Пръстите на Куай-Гон се стегнаха. Това беше Оби-Уан! Надзирателите го ръгаха с тъпите краища на електробичовете, избутвайки го към края на платформата. Щяха да го хвърлят зад борда!
Куай-Гон форсира двигателя. Той работеше на максимални обороти. Отчаяно осъзна, че е прекалено далеч. Единствената му надежда беше, че Оби-Уан ще оцелее след падането и че ще може да го измъкне.
Той летеше по спокойното море, приближавайки се все повече. Оби-Уан беше на самия край. Сърцето на Куай-Гон се сви от болка. Да го загуби по този начин! Никога нямаше да си прости.
Но докато летеше към Оби-Уан, някакво движение привлече вниманието му в долната част на платформата. Някой беше хвърлил нещо като мрежа, направена от разпридано въглеродно покривало. Опитваше се да се задържи на колоните, които поддържаха главната платформа. Докато Куай-Гон наблюдаваше, две дълги, еластични ръце се протегнаха и задържаха мрежата във въздуха.
Оби-Уан падна. Куай-Гон видя това през електробинокъла. Лицето на Оби-Уан беше сиво, но спокойно, без капка ужас. Решен да се бори до края, но приел смъртта — като джедай.
Тогава Оби-Уан видя мрежата отдолу. От това разстояние Куай-Гон усети набраздяване в Силата, идващо от Оби-Уан. Той концентрира собствената си воля, фокусирайки се върху Силата, изпълнен с желание тялото на Оби-Уан да се извърти към мрежата.
Докато падаше, Оби-Уан сякаш се хвана за въздуха и се премести наляво. Попадна точно в средата на импровизираната мрежа. Само миг след това дългите ръце се изстреляха и изтеглиха Оби-Уан на безопасно място.
Куай-Гон почти беше стигнал платформата. Той чу гневните крясъци на надзирателите, след като видяха какво се случи. Затичаха се към асансьора за долния етаж.
Куай-Гон бързо замота едно въглеродно въже около колоната и привърза лодката. После хвърли друго въже върху платформата, където Оби-Уан беше изчезнал. Подръпна го, после се изкачи.
Оби-Уан тичаше по коридора заедно с дългоръкото същество. Изведнъж се спря, сякаш Куай-Гон беше извикал името му, макар да не беше издал звук. Оби-Уан се обърна, за да види как Куай-Гон прескача парапета.
— Надявах се, че ще дойдете — каза простичко.
Куай-Гон кимна.
— За малко да закъснея. Да побързаме.
— Това е Гера — каза Оби-Уан, посочвайки спасителя си.
— Вземи и него. Пазачите идват — настойчиво изрече Куай-Гон. — Те видяха какво стана.
Гера вдигна ръце към яката си.