— Не мога да тръгна. Нито ти можеш, Обауан.
Оби-Уан погледна към Куай-Гон.
— Това са електрояки. Взривяват се, ако се отдалечим от платформата.
Куай-Гон кимна. Той концентрира Силата върху Оби-Уан. Изпрати неутрална енергия към предавателя.
Оби-Уан докосна яката.
— Жуженето спря.
— На сушата трябва да намерим начин да я махнем — каза Куай-Гон.
— Там е източникът на сигнала — обясни Гера. — Предавателят се съхранява от пазачите в охранителната служба на дока на Бендор.
Куай-Гон призова Силата да неутрализира яката на Гера, но внезапно се спря. Асансьорната кабина зад него се отвори. Бластерни изстрели засвистяха покрай ушите му.
— Това ще ти потрябва — каза Куай-Гон на Оби-Уан и му подхвърли светлинния меч.
Двата светлинни меча зажужаха в унисон, докато се насочваха към пазачите. Четиримата имбатянци се поколебаха. Не бяха виждали подобно оръжие. Но все още вбесени от спасението на Оби-Уан, те се впуснаха напред.
Куай-Гон скочи върху парапета, прелитайки във въздуха. Приземи се зад гърба им. Оби-Уан атакува фронтално. Двамата се движеха в прекрасен дует — атакуваха, отстъпваха, принуждавайки въоръжените мъже да се оттеглят към асансьора.
— Още пазачи идват, Обауан! — извика Гера.
Петнадесет пазачи откриха огън от стълбището в края на платформата, докато тичаха към тях.
— Време е да тръгваме — рече Куай-Гон на Оби-Уан.
С ужасен вик Гера падна, улучен от бластерен изстрел. Той вдигна поглед към Оби-Уан.
— Само драскотина — каза той. — Върви. Аз ще ги задържа.
Оби-Уан сложи един бластер в ръката му.
— Не, ти тръгвай. Нагоре по стълбите. И се скрий. След час яката ти ще бъде дезактивирана завинаги. Вярвай ми.
Гера се усмихна слабо.
— Аз… не вярвам… на никого — меко изрече той. Но докато Оби-Уан и Куай-Гон отбиваха бластерните изстрели, той успя да изкуцука до стълбите. Гера се обърна.
— Не е така, Обауан! Вярвам на теб.
Оби-Уан се извиси над падналите пазачи, скочи на парапета, после се хвърли към въжето. Спусна се и стъпи в катера.
Куай-Гон го последва. Запали мотора и под дъжд о т бластерни изстрели се измъкнаха в открито море.
Глава 15
Щом излязоха от обсега на бластерния огън, Куай-Гон пое курс към Бендор. Оби-Уан седеше до него, гледаше напред и не знаеше какво първо да попита.
— Каза, че си се надявал, че ще дойда — тихо отбеляза Куай-Гон. — Не си знаел, а си се надявал.
Оби-Уан остана мълчалив за малко.
— Исках да знам за Занатос — проговори той накрая. — Вярно ли е, че сте го предал? Той твърди, че сте го предал, когато е бил ваш ученик!
— Ти повярва ли му? — попита Куай-Гон.
Оби-Уан направи пауза. Вятърът отвяваше косата от лицето му.
— Не вярвам, че бихте предал един падауан — изрече той накрая. — Но не мога да разбера защо ви мрази толкова. Има ли основание, Куай-Гон? Дали Занатос ме прати на минната платформа само, за да се добере до вас?
Майсторът джедай кимна мрачно.
— Да, мисля, че е точно така. Време е да ти разкажа за него. Трябваше да го направя по-рано.
Мъглата беше започнала да се стеле по водата. Оби-Уан усещаше капчиците й по устните си. Като вихрещ се кръг го заобикаляше сивота — сребристо-сива мъгла отгоре и мрачно сиво море отдолу. Думите на Куай-Гон сякаш достигаха до Оби-Уан замъглени като заобикалящия ги пейзаж.
— Всеки джедайски ученик донася нещо уникално в Храма — започна Куай-Гон. — Дори и на твоите години Занатос се отличаваше. Интелигентността му бе огромна. Беше бърз и пъргав. Той беше водач. Мислех, че е най-обещаващото момче в Храма от много години. Така смяташе и Йода.
Куай-Гон направи пауза. Леко коригира курса на лодката.
— Въпреки това Йода имаше резерви. Когато Занатос порасна и го взех за падауан, аз отхвърлих колебанието на Йода. Бях решил, че Йода оспорва преценката ми. Разбира се, той имаше резерви към момчето. За разлика от мен, беше забелязал нещо. Когато Йода предложи една последна мисия, аз се зарадвах. Най-накрая, помислих си, ще докажа на Йода, че не греша. Занатос ще докаже себе си, ще докаже това, което твърдях за него.
Куай-Гон се обърна към Оби-Уан.
— Забелязваш провала ми.
Това не беше въпрос. Оби-Уан кимна.
— Мисля, че да. Това, което сте желал да докажете, това, което сте искал.
— Затова мисията беше изпитание и за мен — продължи Куай-Гон. — Тогава не знаех това. Позволих на егото и гордостта ми да ме владеят. Нуждата да бъда прав. Важно е да знаеш това, Оби-Уан. Дори и рицарят джедай е живо същество със същите недостатъци.
— Ние не сме светци, а търсачи — каза Оби-Уан, повтаряйки една джедайска поговорка.
— Йода ни изпрати на Телос, родната планета на Занатос. От много години Занатос не беше виждал баща си Крайън. През това време Крайън се беше издигнал във властта. Телос е известен с научните си изследвания. Учените там са брилянтни изобретатели. Крайън използваше откритията им, за да донесе благоденствие за планетата. И за себе си. Той трупаше власт и управляваше планетата като губернатор. И въпреки това не се осланяше на съветниците си и на Сената. Управляваше сам. Занатос видя каква власт държи баща му, какъв луксозен живот води. Всички богатства на Галактиката бяха в ръцете на Крайън. Занатос осъзна това и гневът започна да расте у него. Той разбра, че като сме го взели, му бяхме отнели съвсем различен вид сила. Аз му я бях отнел. По тази причина той намрази джедаите.