Куай-Гон се взря в мъглата.
— Отказваме се от редица блага, когато избираме този живот, Оби-Уан. Съдбата ни е да нямаме дом, да нямаме някаква измерима власт. Занатос държеше тези неща в ръцете си. Крайън видя, че синът му страда. Започна да съжалява, че преди време пусна Занатос. Той бе вече старец, отблъснал от себе си всички приятели, всички съюзници. Затова Крайън подкани Занатос да се включи в грандоманските му планове. Осъзнах, че Йода е предусетил, че това ще се случи, че именно това беше последният, най-сериозен изпит.
Куай-Гон въздъхна.
— Не изпитвах съмнение към мъдростта на Йода. Направих онова, което смятах за правилно. Отдръпнах се. Не направих опит да наставлявам Занатос. Той беше готов да избира сам.
— Но е направил грешен избор — меко изрече Оби-Уан.
— Крайън беше станал алчен, както често се случва с овластените. Имаше тайни планове да води война срещу съседната планета. Не му стигаха изследванията. Ако Телос имаше достъп до ресурсите — полезни изкопаеми, заводи — щеше да получи още мощ. Спогодбата между двата свята автоматично се удължаваше на всеки десет години. Но онази година Крайън поиска преразглеждане. После разбрах, че това е било залъгващ ход, начин да се забавят нещата, докато той събере армия. Аз бях наблюдател на преговорите. Занатос нарочно провали първата среща, така беше наредил баща му. Искаха да въвлекат жителите на Телос, разбираш ли? Но аз знаех и разкрих това на населението на Телос. Те се надигнаха срещу Крайън. Но Крайън не се оттегли. Вместо това Занатос го убеди да се бие. Те наеха армия да потуши бунта, за да останат на власт. Избухна гражданска война, започнаха да умират хора. Положението беше извън контрол. И това се случи само защото не бях видял ясно на какво е способен Занатос.
Куай-Гон хвана лостовете за управление на лодката.
— Занатос поведе армията. Последното сражение беше в резиденцията на губернатора. Крайън беше убит.
Куай-Гон замълча с мрачно изражение.
— Аз го убих — сериозно каза той. — Пред погледа на сина му аз нанесох смъртоносния удар. Светлинният ми меч разряза пръстена на Крайън. Докато Крайън лежеше, умирайки, Занатос вдигна пръстена от огъня, където бе паднал. Той притисна нажежения метал към бузата си. Още чувам звука от жигосването. А белегът още му стои.
— Прекъснат кръг — каза Оби-Уан.
Куай-Гон се обърна към Оби-Уан. Лицето му бе приело груби черти заради спомените.
— Каза, че белегът ще му напомня винаги как съм го предал. Фактът, че хиляди бяха загинали заради алчността на баща му, не означаваше нищо за него. А тези жертви означаваха всичко за мен.
— И какво стана? — попита Оби-Уан.
— Вдигна меча си срещу мен — каза Куай-Гон, погледът му беше изпълнен със спомени от миналото. — Дуелирахме се до пълно изтощение. Накрая избих светлинния меч от ръката му и застанах над него. Но не можех да нанеса фаталния удар. Занатос ми се изсмя. После избяга. Претърсих целия Телос, но той открадна един транспортьор и богатството и изчезна в космическото пространство. Изчезна без следа… досега.
Глава 16
Куай-Гон погледна към таблото на катера.
— Приближаваме пристанището на Бендор.
— Трябва да обезвредим предавателя — каза Оби-Уан на Куай-Гон. — Обещах на Гера.
Куай-Гон кимна и се насочи към товарния док на „Офуърлд“. Привързаха лодката и тръгнаха към охранителния офис на „Офуърлд“.
— Имате ли план? — попита Оби-Уан.
— Нямаме време за планове — отвърна му Куай-Гон, отваряйки вратата с ритник.
Трима имбатянци пазачи вдигнаха учудени погледи. Преди да успеят да извадят бластерите си, светлинният меч на Куай-Гон запя из въздуха. Три бластера паднаха на пода, а пазачите се държаха за китките си и стенеха.
— Предавателите, ако обичате — вежливо попита Куай-Гон. Когато онези се поколебаха, той уж случайно докосна захранващия терминал с меча си. С цвърчене той се превърна в купчина разтопен метал.