Куай-Гон изпусна дълга въздишка.
— Тогава най-добре да започвам.
Глава 19
Покрити с кал, с пропити от пот туники, джедаите уморено си проправиха път до губернаторския дворец. Там откриха, че СонТаг разговаря с ВиърТа и Клат’Ха.
— Имаше аварийна евакуация в мината — каза им СонТаг, разтревожена и намръщена. — Въпреки това сензорите ни не отчетоха нищо нередно.
— Вчера ги подменихме и проверихме — вметна Клат’Ха.
— Получихме и информация, че „Офуърлд“ са имали проблем на тяхната дълбоководна минна платформа — добави ВиърТа. — Електрояките на миньорите излезли от строя. Те се разбунтували и изоставили мината. Водачът им — финдянец на име Гера — помоли да ви кажем, че е добре.
Оби-Уан почувства полъх на радост. Гера беше свободен.
— Не съчувстваме на „Офуърлд“ — подхвана Клат’Ха. — Случилото се е хубаво. Онези миньори бяха роби. Но защо сензорите са престанали да работят?
— Повредите по оборудването не са истинските ви проблеми — каза им Куай-Гон. — Боя се, че имам да ви разкрия по-болезнен факт.
Накратко Куай-Гон им разказа какво се е случило в мината.
— Значи Занатос носи вина за първата експлозия — с болка на лицето каза СонТаг. — Не трябваше да му се доверяваме.
— Знам, че не трябваше! — обяви ВиърТа с искрици в очите.
Клат’Ха погледна към Куай-Гон.
— Какво имаше предвид, когато каза, че има по-болезнени факти? — попита тя.
„Остави Клат’Ха да направи следващата крачка“ — помисли си Куай-Гон с възхищение.
— Някой близък до вас ви е предал — каза той. — Някой е бил в съдружие със Занатос. Той е предал Бендомиър за лична облага и му е разказал за йонита.
ВиърТа пребледня.
— Но кой би направил подобно нещо?
Погледът на Куай-Гон на помръдна от нея. Бледото й лице почервеня бавно. Клат’Ха се обърна към нея.
— ВиърТа?
— Беше за доброто на Бендомиър! — извика ВиърТа. — Така ми каза той. Ако корпорация „Офуърлд“ стои тайно зад Мината на родната планета, тя ще бъде по-печеливша.
— Наистина ли смяташе, че ще ни позволи да притежаваме мината? — вбесено я попита Клат’Ха.
— Има още нещо — продължи Куай-Гон. — Занатос имаше резервен план — да взриви по-голямата част от Бендомиър. Черни кутии са били поставени близо до експлозивите във всички облагородителни зони, а също и на платформите. Някой му е помогнал да вкара тайно кутиите в куполите.
— Каза ми, че е миньорско оборудване за бъдещи операции — прошепна ВиърТа.
— Бендомиър е бил на прага на разрушението — каза СонТаг с глас, остър като вибронож. — Ако не бяха джедаите…
— Нямаше откъде да знам — извика ВиърТа. — Защо Занатос ще унищожава Бендомиър? Така ще загуби собствените си печалби!
Куай-Гон не каза нищо. Знаеше, че ако съществува нещо, по-силно от алчността, това беше желанието за отмъщение. Занатос беше обмислял плана дълго и бе използвал ВиърТа. Знаеше, че Куай-Гон ще загине, ако разбере, че не е успял да спаси хиляди хора. Това беше най-мъчителната смърт, която можеше да му уреди Занатос. Не се досети, че бившият му ученик е също толкова зависим роб на миналото, колкото и той самият.
„Не“ — поправи се Куай-Гон. Миналото му повече нямаше да го държи като заложник. Щеше да го остави на Бендомиър.
Клат’Ха се изправи и се отдалечи сковано, сякаш не можеше да диша един и същ въздух с ВиърТа.
— Къде е Занатос сега? — попита тя Куай-Гон.
— Избяга — докладва Оби-Уан. — За него всичко беше готово. Мислеше, че напуска една обречена на разрушение планета.
— Може да е в централната база на „Офуърлд“ — каза ВиърТа.
Клат’Ха я изгледа с отвращение.
— Никой не знае къде е тя. Забележи, ВиърТа, ти ще си платиш за престъплението, а съзаклятникът ти — не.
— Не — меко вметна Куай-Гон. — Ще си плати!
Куай-Гон и Оби-Уан се върнаха в помещенията си, за да си съберат багажа. След няколко часа отпътуваше транспортен кораб.
— Йода има нова задача за нас — обясни Куай-Гон на Оби-Уан.
„Нас“. Оби-Уан се развълнува от тази дума.
Куай-Гон стоеше неподвижно, загледан в кушетката си. Парче хартия беше забодено с виброигла на възглавницата. Оби-Уан пресече стаята и през широките рамене на Куай-Гон прочете: „Ако четеш това, значи съм те подценил. Следващият път няма. Съвместното ни приключение беше забавление за мен, учителю. Уверен съм, че ще имаш удоволствието да ме срещнеш пак.“
Оби-Уан не успя да прочете нищо по чертите на учителя си. Той навлезе в Силата в търсене на вълните на гнева на Куай-Гон. Но не почувства нищо. Дали Куай-Гон сдържаше гнева си, като отново изграждаше щит, за да не може Оби-Уан да разбере емоциите му?