Оби-Уан гореше от желание да попита Куай-Гон за какво мисли. Откакто бяха кацнали на Бендомиър, въпроси изпълваха съзнанието му. Какво беше променило настроението на Куай-Гон от ведро до напрегнато? Щеше ли Куай-Гон да го включи в джедайската мисия като пазител на мира? Дали Оби-Уан беше доказал, че е достоен кандидат за ученик на Куай-Гон?
От напускането на Храма само преди няколко дни Оби-Уан беше обстрелван с бластери, а един хътянин за малко да го удуши. Бе се сражавал с тогорианци пирати, беше се бил с гигантски летящи дрейгони, бе пилотирал огромен транспортен звездолет, за да го изведе от обстрел. Но очевидно не беше направил достатъчно, за да впечатли Куай-Гон.
Желаеше да постигне спокойствието, на което го бяха учили в Храма. Знаеше, че като джедай ученик ще приеме със спокойствие всичко, което животът му предложеше. Но положението му беше влудяващо! Завърши обучението си в Храма, но никой рицар джедай не го беше избрал за ученик. На тринадесетия му рожден ден щеше да бъде твърде късно за това. А той беше само след три седмици!
Изглеждаше, че съдбата му е отредила да бъде фермер, а не воин или миротворец. Оби-Уан смяташе, че вече е започнал да се примирява с това, но никак не му беше лесно. Твърдо вярваше, че съдбата му трябва да поеме различен път.
Очевидно Куай-Гон не мислеше така. Независимо че Оби-Уан беше спасил живота на рицаря джедай, Куай-Гон се държеше така, сякаш Оби-Уан беше направил приятелски жест. Все едно му беше помогнал да оправи заяла ключалка. Лоялността и себеотдадеността на Оби-Уан бяха приети от Куай-Гон с вежливо одобрение, нищо повече.
Куай-Гон леко се извъртя и Оби-Уан изгледа профила му. Тревогата и умислеността на рицаря джедай изпълваше стаята заедно с усилващата се светлина. Всичко беше започнало, след като Куай-Гон получи бележката. Куай-Гон я беше приел като поздрав от стар познат. Но Оби-Уан не вярваше в това.
Продължавайки да се взира през прозореца, Куай-Гон неочаквано заговори:
— Трябва да се обличаш. Почти стана време за срещата.
Оби-Уан въздъхна и отхвърли настрани леката завивка. Не бе помръднал и мускулче, но въпреки това Куай-Гон усети, че е буден. Рицарят джедай винаги го изпреварваше най-малко с две стъпки.
Защо Куай-Гон не му каза какво не е наред? Заради бележката ли беше, или заради това, че Куай-Гон се бе уморил от Оби-Уан?
Момчето искаше да зададе въпроса, но едно от най-стриктните правила на джедаите беше да не разпитваш майсторите. Истината можеше да носи велика сила. Ето защо решението да я споделиш трябва да е добре претеглено. Само майсторът преценява да я разкрие, или да я прикрие — според по-голямото добро.
Поне веднъж Оби-Уан не роптаеше срещу правило, което го ограничаваше. Страхуваше се от отговора на въпроса, който искаше да зададе.
Оби-Уан последва Куай-Гон в приемната на губернатора. Беше изненадан и окуражен, че Куай-Гон го покани на срещата. Може би означаваше, че джедаят е размислил и, в края на краищата, ще го приеме за ученик.
Оби-Уан очакваше добре обзаведено помещение, но вътре имаше само кръг от възглавници върху голия каменен под. Бендомиър не можеше да си позволи да впечатлява посетителите.
Губернаторът на Бендомиър — СонТаг — влезе в стаята. Сребристата й коса беше на сребърни кичури — според миърянския стил. Тя ги погледна спокойно с тъмния си поглед. Като всички миърянци, тя беше дребна. Оби-Уан се извисяваше над нея. Ниският ръст на миърянците ги превръщаше в отлични миньори.
Тя протегна двете си ръце с дланите нагоре по миърянски обичай. Куай-Гон и Оби-Уан повториха жеста.
— Поздрави и добре дошли — меко каза тя. После посочи по-младата жена, застанала вляво от нея. Косата й също беше бледо сребриста, а сребристите й очи искряха през помещението. Макар че стоеше тихо, енергията й сякаш създаваше вибрации във въздуха. — Това е ВиърТа. Тя е ръководителка на Мината на родната планета.
Джедаите поздравиха ВиърТа по същия начин. Бяха им съобщили за нея. Тя бе заклета патриотка, изиграла решаваща роля при създаването на Партията на родната планета. Целта на партията беше да се засадят отново земите на Бендомиър, които някога са били плодородни, както и да контролира ресурсите на планетата. Първата крачка бе да се преустанови финансовата зависимост от извънпланетните корпорации. За тази цел ВиърТа беше влязла в съдружие с арконянците за кооперативната мина.
СонТаг посочи възглавниците, на които да седнат джедаите, след което зае своето място. Бавно възглавниците на СонТаг и ВиърТа се повдигнаха нагоре така, че да са на едно ниво с Куай-Гон и Оби-Уан.