Ръцете на ВиърТа се свиха в юмруци. Тя издаде сподавен вик и се нахвърли срещу Занатос.
Куай-Гон сякаш не помръдна, но се озова между двамата, задържайки ВиърТа. Нямаше да помогне, ако се нахвърли срещу Занатос. Куай-Гон знаеше от личен опит колко зъл и коварен боец е той.
ВиърТа се бореше с желязната хватка на Куай-Гон.
— Вие го направихте! — изкрещя срещу Занатос тя. — Ще си платите!
Клат’Ха застана до ВиърТа. Отвън тя беше спокойна, но очите й издаваха същата ярост.
— Разбира се, че те са го направили — презрително каза тя. — Просто стилът им е такъв. Страхливци!
Занатос изглеждаше пребледнял.
— Уверявам ви, „Офуърлд“ няма нищо общо. Убеден съм, че фактите ще докажат това…
— Достатъчно лъжи! — извика ВиърТа и отново се опита да се нахвърли срещу него.
— Хайде да се успокоим — настоятелно изрече СонТаг. — ВиърТа, трябва да отидем при мината. Ще имат нужда от помощ.
— Да, миньорите… — каза ВиърТа и забърза навън.
Куай-Гон беше виждал резултатите от експлозия и преди. Винаги бяха ужасяващи. Живот се отнемаше, тела се осакатяваха, психика се прекършваше. Кръв, смесена с пепел и сълзи. Той не знаеше защо тази трагедия му изглеждаше по-ужасна. Вероятно, защото миньорите бяха прокопали мината в камък и пръст. Бяха работили без заплащане, със слаба надежда, че ще построят бъдеще, което трудно дори си представяха.
Подредиха труповете в двора на мината. Куай-Гон неуморно пренасяше жертви от развалените. Четиридесет миньори бяха затрупани под земята. Спасяването им бе трудна и опасна работа.
Експлозията беше станала в един от тунелите. Главната административна сграда бе изцяло разрушена, както и жилищата, заобикалящи мината. Стъмни се, преди Куай-Гон и другите спасители да приключат с евакуацията на ранените до медицинските центрове.
Накрая не остана какво да правят. Клат’Ха го извика в незасегнатата от взрива сграда, за да хапне и да си почине. Той седна на масата заедно с Клат’Ха и ВиърТа, но бяха твърде изтощени и съсипани, за да докоснат храната.
— Мечтата ни умря — каза ВиърТа. Лицето й беше изцапано с кал.
— Не — меко отвърна Клат’Ха. — Това искат те. Ние ще я изградим отново.
Вратата се отвори и СонТаг влезе. Тя също помагаше в мината. Червено-златистата й туника беше омачкана и изцапана с кръв.
— Знаем какво е причинило експлозията — тихо обяви тя. — „Офуърлд“ не носят вина. Получила се е опасна смес от газове в един от долните тунели.
ВиърТа се надигна от масата.
— Невъзможно! — извика тя. — Разполагаме със сензори…
— Сензорът е бил извън строя — каза СонТаг. — Просто техническа повреда. Специалистите са сигурни в това.
Клат’Ха и ВиърТа гледаха СонТаг с недоверие.
— Значи грешката е наша? — объркано попита ВиърТа.
— Боя се, че така излиза — отвърна СонТаг. — Възможно ли е някой да е саботирал сензора?
ВиърТа поклати глава.
— Мината се охранява двайсет и четири часа в денонощието.
СонТаг разпери ръце.
— Техническата повреда е един от рисковете на минното дело.
Куай-Гон не беше толкова сигурен. Нещо не беше както трябва.
Точно в този миг някой почука на вратата. Един миньор предаде съобщение на СонТаг. Тя го прочете, след това го смачка с ръка.
— Лоши новини ли? — попита Клат’Ха.
— Не, само изненадващи — бавно изрече СонТаг. — Занатос, предлага да предостави ресурсите на „Офуърлд“, за да възстановим мината. Пари, дроиди, всичко, което искаме. Освен това ще даде подслон в жилищата на „Офуърлд“ на всички миньори, останали без покрив.
— Значи е бил искрен — каза с учудване ВиърТа.
Куай-Гон се почувства разтревожен от тази новина. Ако това беше капан, то той е скъпоструващ и добре изпипан. Толкова ли висок беше залогът за Занатос? Едва ли щеше да си прави целия този труд само, за да отмъсти на Куай-Гон.
Мястото на срещата беше променено в последната минута. Главната сграда беше напълно разрушена. Ако СонТаг не беше променила решението си, всички те щяха да са мъртви.
Занатос играеше игра. Куай-Гон искаше да знае целта на тази игра.
Беше сигурен само за едно — когато Занатос се намеси, играта ставаше без правила.
Глава 6
На Оби-Уан му беше дотегнало. Ако трябваше да ходи на още една експедиция за спори, ще се разкрещи.
Знаеше, че работата на Селскостопанския корпус е важна. Но защо той бе тук?
Посред един район от кафява, погубена земя корпусът беше построил гигантски купол. Куполът бе заобиколен от научни лаборатории и работнически битови помещения. Входовете на лабораториите и административните центрове извеждаха направо в самия купол. Всеки един работеше за благото на планетата. Не се допускаше външни интереси да контролират изследванията и не се гонеше печалба от откритията.