— Мога да си представя объркването ви, капитан Леърд — каза той. — Но обяснението е съвсем просто. Аз се събудих преди вас. Надявам се, че малката ми защитна мярка в хангара ви е предпазила от тежки наранявания.
— Преди мен? — промърмори тя автоматично и без в действителност да знае какво казва. — Но…
— Точно три години — прекъсна я Стоун. — Електрозахранването на вашата камера издържа малко по-дълго от моето.
Той се усмихна и продължи:
— Това е толкова просто! Опитах се да ви събудя, но… не разбирам много от компютри. Не исках да ви убия по погрешка. Затова предпочетох да ви оставя да спите и да потегля на своя глава. Но, естествено, оставих едно малко… приспособление, което да ме уведоми, щом напуснете бункера.
— Но как така… — Черити млъкна внезапно, погледна за секунда Стоун със широко отворени очи и внезапно почувства как в нея се надига вълна от неимоверен гняв.
— Вие… Вие работите за…
— За мороните, да — каза Стоун. — И вие скоро ще го вършите, любов моя.
— Аз? Вие сте луд!
— По никакъв начин — отвърна сухо Стоун. — О, и аз не мислех по-различно от Вас, когато се събудих, повярвайте ми.
Той се засмя горчиво и продължи:
— Стоун срещу целия останал свят… И вие ще разберете, че е безсмислено да се бориш срещу тях.
— Вие… Вие, жалък предател — измърмори Черити.
Стоун отново се засмя. Изглежда, че обидата не го смути особено.
— Спомнете си какво ви казах, когато се видяхме за последен път. Искам само да оцелея.
— Като продавате народа си на орда подземни чудовища?
— Сега не е момент да спорим за това — каза меко Стоун. — Но имаме много време за разговори.
Черити не отговори. В главата й цареше пълен безпорядък. Беше разбрала само, че Даниел е Стоун, мъжът, който я бе принудил да се качи в камерата, докато светът около тях се разпадаше на парчета, и че очевидно той работи за нашествениците.
— Но защо? — прошепна тя. — Стоун… вие не можете да… да работите за тези чудовища! Със собствените си очи видяхте какво сториха те!
— По-късно — каза още веднъж Стоун. Внезапно лицето му доби отегчен вид и на Черити й се стори, че в ъгълчетата на устата му забеляза твърд, циничен израз.
— Моля ви, Стоун — започна пак тя, но той отново я прекъсна.
— По-късно. Не се безпокойте, ще се разпоредя да ви доведат тук колкото е възможно по-бързо. Дотогава никой няма да ви стори нищо. Скудър?
Скудър мина край нея и погледна в обектива на камерата.
Изглеждаше объркан.
— Да?
— Ще подготвиш всичко. Ще изпратя един планер да посрещне капитан Леърд. Дотогава ще се държиш с нея като с гост, ясно ли е? Отговаряш лично за сигурността й.
Стоун говореше много бързо, сякаш притиснат от недостиг на време.
— Аз ще дойда лично с планера и ще я посрещна. До утре.
Черити видя как той протегна ръка, сякаш искаше да изключи радиостанцията.
— Почакай! — каза нервно Скудър.
Стоун погледна нетърпеливо.
— Какво още има?
Скудър се колебаеше.
— Ние… намерихме подземните — отвърна той.
— Знам — каза неохотно Стоун. — И?
— Пленниците — отговори Скудър. — Какво да правим с тях? Много са, за да ги задържим тук.
— Пленници? — Стоун сбръчка гневно чело. — Взели сте пленници? Това… не беше предвидено.
— Те се предадоха — обясни Скудър. — Почти без борба. Нямаха никакъв шанс и го знаеха.
Стоун помисли за момент, а после сви рамене.
— Убийте ги — каза той.
Черити едва потисна гневния си вик. Скудър също бе явно смутен.
— Не… не говориш сериозно, нали Даниел? — запъна се той. — Те са над четири…
— Разбра ли заповедта ми? — прекъсна го хладно Стоун.
Скудър се вцепени и нещо в очите му угасна. А после кимна. Движението беше отсечено като на кукла, водена на конци.
— Да — каза той. — Разбрах.
Стоун кимна. Екранът угасна.
12.
Черити беше сама със Скудър в голямата, почти празна стая, която му служеше като спалня и всекидневна. Нет, джуджето и Найлс бяха отведени незнайно накъде, а след известно време бе заминал и Раул, след като напразно се бе опитал три пъти да заговори Скудър и бе очаквал напразно отговор. Никой освен Черити не знаеше още за заповедта за убийството, дадена от Стоун, но Раул би трябвало да е твърде глупав, за да не усети, че се бе случило нещо, което бе потресло Скудър до дълбините на душата му. Бяха яли почти без да си говорят, а погледът на Скудър все още се рееше в празното пространство. Черити прочете в очите му такъв ужас, сякаш бе погледнал направо в ада.