— Какво си намислил? — попита Черити, след като Раул си бе отишъл.
Скудър я погледна почти с омраза.
— Нещо, което много ще те зарадва — каза гневно той. — Ще се самоубия.
След половин час доведоха Найлс, Марк, Гурк и Нет. Скудър отпрати мъжете, които ги бяха придружавали, но махна с ръка, когато Раул понечи да се присъедини към тях и му направи жест да седне.
Скудър също седна. Известно време в стаята цареше тягостно мълчание. А сетне той се обърна към Гурк.
— Трябваше наистина да те убия, джудже — каза той. — Ти уби един от хората ми.
Гурк направи гримаса.
— Никой не може да убие Абн Ел Гурк — каза уверено той. — Имате нужда от мен.
— Светът няма да пропадне без теб — отговори Скудър и вдигна неохотно ръка, когато Гурк понечи да възрази. — Но ти имаш право — може би наистина все още се нуждая от теб. Поне в момента. Можеш ли да преведеш четиристотин човека през равнината…?
— Няма никакъв проблем — каза Гурк и Скудър продължи равнодушно:
— … без ездачите да забележат това?
Гурк отвори широко очи и се втренчи в него. Марк и Найлс също си размениха изненадани погледи. Само в очите на Нет проблесна нещо като презрение.
— Защо? — попита недоверчиво Марк.
— Защото трябва да изчезнете — отговори Скудър, без да го погледне. — Вие и хората ви.
— Може би само така си говори — каза Нет. — Не му вярвайте. Това е трик. Вероятно ще ви закара в пустинята и ще ви довърши там на спокойствие.
— Какво може да значи това — да изчезнем? — попита Найлс. — Пускате ни… да си вървим?
Скудър се усмихна разочаровано.
— Какво си мислехте, старче? — попита той. — Вие сте повече от нас. Смятате ли, че бихме имали време и желание да се грижим за четиристотин пленници? Трябва да се махате, и то възможно най-бързо. И толкова надалеч, колкото е възможно.
— Не вярвам на нито една негова дума — каза Марк. — Това е смешно — първо неговите… неговите създания ни нападат, а после отново ни пускат да си вървим, сякаш нищо не се е случило. Как така?
Скудър мълчеше, но вместо него отговори Черити.
— Защото Даниел издаде заповед да ви убият — каза тя. — Всичките.
Марк побледня, а Найлс и Нет я погледнаха недоверчиво. Само по лицето на Гурк не личеше дори и следа от изненада. Също и Раул не показа признаци на учудване. Черити се отмести инстинктивно върху стола си малко по-далеч от „хищника“. Неприятното усещане, което винаги изпитваше при неговата близост, сега бе още по-силно.
— Това… истина ли е? — попита колебливо Найлс.
Скудър кимна:
— Да. Но няма да ви сторя нищо.
— Даниел няма да се зарадва особено на това — каза Раул.
Скудър го стрелна гневно с поглед.
— Даниел — отвърна ядосано той — няма да узнае изобщо за това. Ти ще вземеш два или три камиона и ще се върнеш в бункера. Ще докарате всички мъртъвци, които намерите. Дори и нашите собствени момчета. Напъхайте ги в униформи!
Раул направи гримаса:
— Това е лудост! Даниел ще…
— Момчетата ще запалят огън вън пред града — продължи нервно Скудър. — Ще изгорим няколко автомобилни гуми и малко отпадъци. А върху тях ще положим мъртъвците.
— За да помисли Даниел, че сме убили всичките? — усмихна се Раул насила. — Няма да ти мине номера!
— Може и да мине — възрази Скудър. — Даниел няма причина да не ни вярва. А и вие ще потвърдите историята — погледна той Найлс.
Найлс кимна, но веднага след това разтърси глава и се усмихна тъжно.
— Приятелят ви има право, Скудър — каза той. — Даниел никога няма да повярва на това.
— Имате ли по-добра идея? — кипна Скудър. — Какво, по дяволите, да направя? Да убия всички ви? Или да не правя нищо и да гледам как Даниел убива всички нас?
— Би могло да се направи нещо — намеси се Гурк. — Ако Нет ми помогне, може би ще намерим някакво скривалище. Но ще можем да вървим само нощем. Е? — погледна той пустинничката.
Нет кимна неохотно.
— Наистина нямам друг избор, нали? Но това е глупост!
— Не му вярвам — продължи да упорства Марк. — Това е клопка!
— Затворете си най-после устата, идиот такъв! — изсъска Черити. — Можете да останете и тук!
— Стига! — каза остро Скудър. — Ще направим следното: ще се върнете при хората си и ще подготвите всичко за отпътуването. Ел Гурк и Нет ще ви поведат на път веднага щом се стъмни. Ще ви дадем толкова вода и храна, колкото можем — но ще бъде трудно.