— Като се грижа за това, да не бъдем всички убити — изкрещя Раул. — По дяволите, наистина ли си мислеше, че тази идиотска идея ще мине? Нямаше да можеш да измамиш Даниел дори и за пет минути — разтърси той гневно глава. — Твърде мекушав си, Скудър — каза той. — Рискуваш живота на всички тук, за да… за да спасиш тази паплач.
Скудър го погледна крадешком.
— Какво ще бъде това, Раул? — попита той. — Малък дворцов преврат? Към поста ми ли се стремиш?
— Не — изръмжа Раул. — Стремя се към това да оцелея.
— И затова ли ни продаде на Даниел? — попита спокойно Скудър.
— Продал! — изфуча Раул. — Събуди се най-сетне, Скудър! Сънуваш, ако вярваш, че би могъл да направиш нещо без съгласието на Даниел. По дяволите, да, аз работя за него, но го направих заради нас. Наистина ли смяташ, че дори и един-единствен от нас би бил все още жив, ако той не го желаеше?
— И какво предлагаш? — попита Скудър все още с този спокоен, почти равнодушен тон. — Да застреляме четиристотин човека само защото Даниел иска така?
За секунда настъпи тишина; абсолютна тишина, но Черити успя да прочете ужаса, изписан по лицата на „хищниците“. Никой освен нея и Раул не знаеше досега за заповедта на Даниел. Тя започна да се пита дали въпреки всичко не бе преценила грешно „хищниците“.
— Нямаш друг избор — каза упорито Раул. — Те или ние.
— И ти вярваш, че ще приема това? Откога си при нас, Раул? Десет години? И през цялото това време не си разбрал, че не позволяваме някой да ни дава предписания. Дори и Даниел!
— Идиот — каза студено Раул. — Нищо не си разбрал, Скудър. Още от началото останахме да живеем тук, защото мороните го искаха. — Той посочи сърдито ездачите зад себе си. — Те са истинските господари тук!
— О, да, и вие се чувствате толкова добре под тяхното робство — намеси се Найлс. — Дават ви няколко пушки и гориво и само наблюдават как вършите мръсната им работа, а за благодарност също ви убиват, без да забележите.
Скудър го погледна объркано.
— Какво означава това?
Найлс сви гневно устни:
— Не исках да ви го казвам — отговори той. — Исках да видя как всички вие загивате, Скудър. Но сега… — Той направи широко движение с ръка. — Кой ви разреши да живеете в този град? Даниел ли?
Скудър кимна объркано, а върху лицето на Раул се появи израз на неописуем ужас.
— Да. Защо?
— Защото той ви убива, вашият фамозен град — отвърна твърдо Найлс.
— Какво искаш да кажеш?
Найлс се усмихна иронично.
— Никога ли не си си задавал въпроса какво се е случило, че този град е бил разрушен? — попита той. — Не? Аз искам да ти кажа: от атомна бомба. Тук всичко е облъчено. Било е отдавна, но лъчението все още е достатъчно, за да ви убие някога.
— Това не е истина! — запротестира Скудър.
— Не е ли? — засмя се ядосано Найлс. — Не умират ли хората ти понякога просто така? Не страдате ли от болест, при която първо получавате обрив, а после ставате все по-слаби?
— Той лъже! — извика Раул, но не прозвуча особено убедително.
— Не — каза Черити. — Той казва истината.
— Ти изобщо не знаеш нищо! — изрева Раул. Той скочи яростно, сграбчи Черити за ръката и й нанесе удар.
И в същия момент, в който я докосна, тя го узна.
Внезапно тя разбра защо винаги се бе чувствала толкова зле в близост до него и защо попаденията на лазерното оръжие не го засягаха. Също така внезапно тя разбра, че не са само ездачите и четириръките воини-насекоми тези, чиято близост я смразяваше вътрешно като лед.
— Найлс каза истината — каза спокойно тя. — И Раул го знае съвсем точно.
Тя погледна Скудър.
— Той именно е от тях.
Изведнъж всичко се разви невероятно бързо. Скудър се обърна и погледна заместника си с разширени, невярващи очи, докато Раул отскочи назад срещу водното конче и светкавично бързо бръкна под якето си. В ръката му се появи малко, със сребърен блясък оръжие.
Скудър се хвърли настрани, блъсна Черити, която залитна в обратната посока, и едновременно с това сграбчи секирата, която висеше на колана му. Пушката на Раул изстреля дебела колкото пръст, ослепителнобяла светкавица, но енергийният лъч не улучи Скудър, а попадна върху един от стоящите зад него „хищници“. Мъжът пламна като факла и за части от секундата се превърна в пепел, но Раул не стреля повторно.
Секирата на Скудър улучи черепа му и го разцепи.
Никога през живота си Черити нямаше да забрави този миг. Раул отскочи назад и изпусна оръжието. От гърдите му се изтръгна пронизителен, свирещ тон, а главата му се отдели от тялото по протежение на една права, сякаш изтеглена с остро бръснарско ножче линия, не като рана, а така, сякаш тялото му се състоеше от две пластмасови половини, които сега се отделят една от друга.