— Ето — проговори Мат, а Бони примигна и се върна в настоящето. Мат стоеше с хартиена кърпичка в ръка, пълна с люспи от кръвта на Стефан. — Сега е ред на косата — добави той.
Опипаха пода с пръсти, ровиха се сред прахоляка и шумата, както и сред остатъци от нещо, което Бони не успя да разпознае. Сред всички тези останки от вече мъртва материя се намираха и дълги кичури от бледо–златиста коса. Косата на Елена… или на Катрин, помисли си Бони. Много си приличаха. Имаше също и по-къси косми от черна коса, по-чупливи и леко къдрави. На Стефан.
Беше пипкава и трудна задача да сортират всичко събрано и да отделят само необходимите косми в другата хартиена кърпичка. Повечето от работата свърши Мат. Когато приключиха, всички бяха изморени, а светлината, проникваща от квадратния отвор на капака, почти бе избледняла. Но Мередит се усмихна заканително.
— Успяхме — каза тя. — Тайлър иска Стефан да се върне в града. Е, ние ще се постараем желанието му да се сбъдне.
А Бони, която досега не обръщаше особено внимание на ставащото, все още потънала в мислите си, внезапно се смрази.
Дотолкова се бе вглъбила в други неща, нямащи нищо общо с Тайлър Смолуд, но споменаването на името му дръпна някаква струна в съзнанието й. Нещо, което беше осъзнала на паркинга, но след това бе забравила заради избухналия разгорещен спор. Думите на Мередит върнаха мисълта и всичко й се изясни. Откъде знаеше той, зачуди се тя и сърцето й се разтуптя.
— Бони? Какво има?
— Мередит — промълви тя тихо, — казала ли си на някого от полицаите, че сме били във всекидневната, когато на горния етаж се разигра трагедията със Сю Карсън?
— Не. Мисля, че казах само, че сме били на долния етаж. Защо?
— Защото аз също не съм им го казала. А и Вики не би могла, защото отново не е на себе си, а по това време Сю вече е била мъртва, а Каролайн беше навън. Но Тайлър знаеше. Спомни си какво каза той: „Ако не се беше крила във всекидневната, щеше да видиш какво се е случило.“ Откъде го е узнал?
— Бони, ако се опитваш да ми кажеш, че Тайлър е убиецът, това просто не се връзва. Преди всичко той не е достатъчно умен, за да организира подобна убийствена оргия — заключи Мередит.
— Но има още нещо. Мередит, миналата година на бала на долните класове Тайлър ме докосна по голото рамо. Никога няма да го забравя. Ръката му беше голяма, месеста, гореща и потна. — Бони потръпна от неприятния спомен. — Също като ръката, която ме сграбчи миналата нощ.
Но Мередит само поклати глава. Дори и Мат не изглеждаше убеден.
— Елена със сигурност едва ли би си губила времето да ни моли да върнем Стефан заради Тайлър — рече той. — Аз сам мога да се погрижа за него с две яки десни крошета.
— Помисли, Бони — додаде Мередит. — Дали Тайлър има толкова голяма психическа сила, че да премества планшета на спиритическата дъска или да се явява в сънищата ти? Има ли?
Не, нямаше. Тайлър също като Каролайн беше безчувствен като пън. Бони не можеше да го отрече. Но в същото време не можеше да пренебрегне това, което й подсказваше интуицията. Наистина нямаше смисъл, но тя не можеше да се отърси от подозрението, че миналата нощ Тайлър е бил в къщата.
— По-добре ще е да тръгваме — предложи Мередит. — Вече се стъмни и баща ти ще побеснее.
През целия път на връщане тримата мълчаха. Бони все още си мислеше за Тайлър. Щом пристигнаха в къщата на Бони, отнесоха тайно двете хартиени кърпички в стаята й на горния етаж и се заровиха в книгите на Бони за магиите на келтите и друидите. Откакто бе открила, че произлиза от род на древни магьосници, Бони много се интересуваше от друидите. Именно в една от книгите за тях тя откри магия за призоваване.
— Трябва да купим свещи — каза Бони. — И да си набавим чиста вода… по-добре да е бутилирана — обърна се към Мередит. — Ще ни е нужен също тебешир, за да очертаем кръг на пода, както и съд, който да поставим в средата и в него да запалим малък огън. Всичко това го има вкъщи. Няма закъде да бързаме, защото магията трябва да се направи точно в полунощ.
До дванайсет часа оставаше още много време. Мередит излезе до близкия магазин и купи всичко необходимо. Вечеряха заедно със семейството на Бони, макар че никой нямаше много апетит. Към единадесет часа Бони начерта кръг върху дъските на пода в стаята си и постави в него всички необходими предмети. Започна точно когато часовникът удари дванадесет.
Докато Мат и Мередит наблюдаваха, Бони запали малък огън в глинената купа. Трите свещи горяха зад купата. Бони пъхна карфица в средата на една от свещите. После разви едната хартиена кърпичка и внимателно разбърка изсъхналите люспи кръв във винена чаша с вода. Водата тутакси се оцвети в розово.