— Още не съм решила — рече Мередит. — Аларик иска да отида в университета „Дюк“, още повече че там ме приеха, но аз не съм сигурна. Ще трябва да го обмисля.
Бони много се зарадва. Тя искаше Мередит да се запише заедно с нея в колежа „Буун Джуниър“, а не да замине и да се омъжи или да се сгоди. Беше глупаво да мисли за брак толкова млада. Самата Бони беше известна с прекалената си общителност, като сменяше момчетата, когато й скимваше. Лесно се влюбваше и после също толкова лесно разлюбваше.
— Досега не съм виждала някой да остане задълго верен на приятелката си — подхвърли тя.
Всички веднага извърнаха очи към нея. Сю подпря брадичката си върху юмруците си, преди да я попита:
— Дори и Стефан?
Бони трябваше да се досети. Спалнята се осветяваше слабо само от една лампа край леглото. Единствените звуци, които се чуваха, идваха от шумоленето на наскоро покаралите листа на върбата отвън. Неизбежно бе разговорът да се насочи към Стефан и от него към Елена.
Стефан Салваторе и Елена Гилбърт вече се бяха превърнали в нещо като легенда за града, като Ромео и Жулиета. Когато Стефан за пръв път се появи във Фелс Чърч, всяко момиче го пожела. И Елена, най-красивата, най-известната, най-недостъпната от всички момичета в гимназията, също го пожела. Едва след като го спечели, тя осъзна опасността. Стефан не беше такъв, какъвто изглеждаше — криеше тайна, много по-мрачна, отколкото някой можеше да предположи. А брат му Деймън се оказа дори още по-мистериозен и опасен от самия Стефан. Елена се бе озовала между двамата братя. Обичаше Стефан, но в същото време бе неудържимо привлечена от дивото и загадъчното в Деймън. Накрая тя умря, за да ги спаси. Накара ги да се сдобрят и да не забравят обичта си.
— Е, може би Стефан… ако ти беше Елена — съгласи се Бони.
Атмосферата се промени. Стана приглушена, малко тъжна, точно като за среднощни изповеди.
— Още не мога да повярвам, че я няма — промълви Сю тихо, поклати глава и затвори очи. — Тя беше толкова жизнена.
— Да, нейният пламък гореше по-ярко — съгласи се Мередит, загледана в отблясъците от розово и златисто от светлината на лампата по тавана. Гласът й бе притихнал, но напрегнат. Бони си помисли, че думите на Мередит описват Елена по-добре от всичко, което бе слушала досега за нея.
— Имало е случаи, когато съм я мразила, но никога не съм си позволявала да я пренебрегвам — призна си Каролайн. Зелените й очи се притвориха, докато се унасяше в спомените си. — Защото тя беше личност, която не позволяваше да я пренебрегват.
— След нейната смърт се замислих, че това може да се случи на всяка от нас — обади се Сю. — Не бива да пилееш времето си, защото не знаеш колко дълго още ще те има на този свят.
— Да, може да се окажат шейсет години или шейсет минути — съгласи се Вики с тих глас. — Всяка от нас може да умре още тази нощ.
Бони се размърда притеснено. Но преди да успее да каже нещо. Сю повтори:
— Още не мога да повярвам, че я няма. Понякога имам чувството, че е някъде наблизо.
— О, и аз — обади се Бони разсеяно. За миг в съзнанието й проблесна сцената от Топлите извори и й се стори по-реалистична от полутъмната стая на Каролайн. — Снощи я сънувах и не можех да се отърся от чувството, че беше наистина тя, опитваше се да ми каже нещо. Това чувство все още не ме е напуснало — обърна се към Мередит.
Останалите момичета впериха безмълвно погледи в нея. Навремето щяха да се присмеят, ако Бони намекнеше за нещо свръхестествено, но не и сега. Ясновидските й способности бяха безспорни, доказани и малко плашещи.
— Наистина ли? — затаи дъх Вики.
— И какво според теб е искала да ти каже? — попита силно заинтересувана Сю.
— Не зная. Накрая Елена упорито се стараеше да не прекъсва контакта с мен, но не успя.
Отново настана тишина. После Сю заговори колебливо, с леко треперещ глас:
— А не мислиш ли… не мислиш ли, че ти можеш да осъществиш контакт с нея?
Тъкмо това беше въпросът, който всички си задаваха. Бони погледна към Мередит. Преди това Мередит й бе заявила да не обръща внимание на съня, но сега я гледаше съвсем сериозно.
— Не зная — рече Бони бавно. В мозъка й още се вихреха виденията от кошмара от отминалата нощ. — Но едно е сигурно — не искам да изпадам в транс и да се отварям за нещо, което може да ме дебне там някъде.
— Това ли е единственият начин за връзка с мъртъвци? Какво ще кажеш за дъска Уиджа3 или нещо от този сорт? — подхвърли Сю.
3
Дъска Уиджа (Quija board) — спиритическа дъска за викане на духове, един интересен, истински, но в същото време не много безопасен метод, с който може да се призове дух без особени допълнителни подготовки и предмети. Представлява дъска с нанесени върху нея букви, цифри и няколко специални символа. Участниците в спиритичния сеанс поставят ръце върху подвижен планшет, който местейки се посочва отделни букви и оформя съобщения. — Б.пр.