Выбрать главу

— Все повече и повече се съмнявам в евентуалната полза от присъствието ти — вметна Зуса и прокара ръце през косата си. — Поне си красив. Иначе никой не би повярвал, че съм се омъжила за теб.

— И сега няма да повярва. Все още нося белезите от сблъсъците с теб, в които се опита да ме убиеш.

— Ти пръв се опита да убиеш Алиса.

— Каква нежна двойка — с гласа на уморена майка въздъхна Алиса. — Понякога се чудя защо ви доведох.

Хаерн се засмя. При други обстоятелства би се чувствал смутен в присъствието й, само че Алиса бе искрена в благодарността си. В момента синът й отново се намираше под опеката на лорд Гандрем. Донякъде му се бе искало момчето също да бе дошло. Би се радвал да вижда още едно познато лице край себе си. Дори и след като през по-голямата част от престоя им заедно Натаниел бе останал в безсъзнание.

Зуса отиде да се преоблече в нещо по-подходящо за спане. Междувременно изпратеният слуга се върна. Забелязала мрачното му изражение, Алиса го подтикна да говори. Прислужникът погледна към Хаерн, сетне поде:

— Лорд Кинън е кремирал Тарас и Джули и е отложил погребението на останките до пристигането ви. Той ви благодари за отзоваването и е нетърпелив да се срещне с вас. Що се отнася до града… Ситуацията с елфите се е влошила значително. Неотдавна някакъв мъж с наметало е убил предишния елфически посланик и е ранил спътниците му.

Хаерн се вцепени и бързо се спогледа с Алиса.

— Знаят ли кой е бил нападателят? Оставил ли е някакъв символ?

— Пред очите на двамата оцелели той очертал око в гърдите на посланика. Представил се като Привидението. Това можах да науча. Не бих се изненадал, ако лорд Кинън знае повече.

Устата на Хаерн бе пресъхнала. Алиса отпрати слугата. Когато Зуса се завърна, облечена в далеч по-скромна роба, двамата й разказаха наученото.

— Първо Трифектата, сега елфите — тихо каза Стражителя, загледан в пламъците. — Какво иска той от мен?

— Някога чувал ли си за Привидението?

Хаерн погледна към запиталата Зуса и поклати глава.

— Не. Трябва да говоря с оцелелите елфи, да науча повече за него.

Пристигна друг слуга, понесъл малка бъчвица вино и три чаши. Алиса бе тази, която вдигна тост.

— Да пием за дългия живот. Нещо, което подозирам, че и тримата не ще имаме.

Младият мъж докосна чашата си до нейната.

— Прекрасен тост — заяви той и се опита да изкопира благородството на ръката й, повдигаща чашата до устните.

— Лори никога няма да повярва, че си член на семейството ми — отбеляза отпиващата Алиса. — Да се надяваме, че ще прояви повече разбиране, когато осъзнае, че си тук, за да ме защитаваш.

— И да открия убиеца на сина му.

Лейди Гемкрофт пресуши чашата си.

— И това. Лека нощ, Хаерн. Утре сутринта ще продължим към града. Постарай се да се наспиш добре, защото ни предстои дълъг ден.

Хаерн и Зуса останаха сами.

Стражителя неловко се размърда край огъня. Винаги се чувстваше неудобно в присъствието на безликата, защото тя бе непредсказуема и често открито се взираше в него.

— Имаш ли представа откъде ще започнем да търсим? — попита той, за да наруши мълчанието.

— Ще започнем с имението на Кинън. После с елфите. После ще се ослушваме за слухове и ще търсим други убити. Не забравяй, че преди време успях да те открия, Стражителю. Лесно ще открием жалкия имитатор.

— Слугата спомена, че ситуацията с елфите се била влошила. Какво имаше предвид с това?

Зуса погледна към града.

— Зная малко неща, но все неприятни. Става дума за териториални спорове. Елфите и жителите на Ейнджълпорт се намират на ръба на война. Предстои ни да навлезем сред купчина намаслено дърво. И най-малката искра би се оказала достатъчна, за да я подпали.

Хаерн прихна, с което си спечели повдигната вежда.

— Просто имам усещането, че ние ще се окажем въпросната искра.

Безликата повдигна чашата си и се усмихна.

— За подпалването на огньове — каза тя.

Хаерн се усмихна в отговор и се присъедини към тоста й.

Глава трета

Улрих Блекуотър пристъпи на палубата на Огнено сърце навъсен.

— Къде е Пайл? — обърна се той към двама моряци. Голи до пояс, те пренасяха сандъци.

— Капитанът е в каютата си, милорд — каза един от тях и се поклони ниско. — Но в момента е зает.