Посетителите се поклониха на Инграм, който им направи знак да говорят.
— Дойдохме, както заръча — каза Йор. — Елфите проявиха ли достатъчно разум, за да приемат предложението ни?
— Не точно. — Инграм се надигна от трона. Тримата се настаниха край една от двете маси в помещението. Слугите побързаха да поднесат напитки и мезета.
— Тогава какво ще правим? — попита Едгар. По навик пръстите му си играеха с дръжката на една от рапирите. — Всяка седмица ми се налага да заменям хора, надупчени със стрели, само защото елфите не искат да отсечем няколко дървета или да навлизаме в свещените им земи. Свещени, представяш ли си?
— В това отношение ти си по-добре от мен. Достатъчно е някой от хората ми да се приближи на един изстрел от леса Ерце, за да получи стрела в гърлото.
— Напълно разбирам трудностите ви — въздъхна Инграм. — Но крал Едуин отказва да обяви война. И ръцете ни са вързани. Трябва да се споразумеем с елфите, защото кралят не би ни се притекъл на помощ, ако ги нападнем. Би си направил труда единствено ако те първи пристъпят към мащабно насилие. Едуин отлично знае за непрекъснатите им убийства, а не прави нищо.
— Може би си мисли, че вината е наша — промърмори Йор. Едгар отпи от виното си:
— Предвид всичко, което остроухите негодници преживяха в Мордан, сегашните им постъпки не ме изненадват. Но агресията си остава агресия и трябва да бъде наказана. Те навлизат в земите ни, настаняват се в нашите гори и ги обявяват за свещени. Нима очакват да строим корабите си от нищо?
— Очаквам посланикът им да пристигне днес — напомни Инграм. — Трябва да проявим твърдост и да не отстъпваме. Благоденствието на града ни зависи от тези ресурси. Крал Едуин е плашлив хлапак. Той ще настоява да се оправим сами. Но ако елфите напуснат горите си и започнат да опожаряват ниви и села, той ще трябва да се намеси.
— Това е опасна игра — отбеляза Йор. — Откъде да знаем, че Едуин няма да предпочете да ни изостави, отколкото да замеси кралство Нелдар във война?
Инграм прихна да се смее.
— Защото той също е човек, Едгар. А никой човек не би предпочел безполезни същества като елфите пред собствения си народ. Не и когато има избор. Ето такава политика трябва да спазваме във всичките си взаимоотношения с тези диваци. Нека се кланят на звездите и дърветата. Ние почитаме истинските богове. Нашият напредък е неизбежен. Крал Бедан осъзна това. Той опожари елфическа Дезереа и принуди ушатите да побегнат на изток, към нашите земи. Ако наистина сме силни, някой ден ще постигнем много по-голяма победа от това.
Страничният вход издрънча; в залата отново изникна началникът на стражата.
— Посланикът на елфите е пристигнал пред портите на града — рече той, отдавайки чест. — Да го пусна ли?
— Да, нека се отправи насам. — Инграм избута чинията си и се изправи. — Бъдете твърди и не скривайте гнева си. Елфите са непоправимо горди и не понасят с тях да се държат както заслужават. Ще се възползваме от това.
Тримата запълниха времето на чакане с проверка на тоалетите си. Когато двукрилата врата най-сетне се отвори, Инграм пристъпи напред, за да посрещне посланика.
— Приветствам ви в града ни — усмихнато каза той.
Елфът бе строен и по-висок от обичайното. Полите на изумрудената му роба се стелеха подире му. Когато се поклони, ръкавите на одеждата му също се приведоха към пода. Косата му бе дълга и златиста, а очите блестяха в зелено.
— Аз също отправям приветствия, покровителю на Ейнджълпорт — каза посланикът. — Аз съм Гревен Трил, пратеник на кралство Келасар, дошъл да дири мир.
— Ние също желаем мир — отвърна Инграм, но не се поклони. Надяваше се, че елфът е забелязал пропуска му. — Позволете да ви представя събеседниците си. Това е лорд Йор Уорън, който отговаря за северните части на земите ми. А от другата ми страна е застанал лорд Едгар Мос, бдящ над западната част. Двамата имат най-голям опит в… делата с вашия народ.
Гревен се поклони повторно.
— Имената ви са ми познати — обърна се той към двамата. — Нека благословията на Селестия се разгърне и над двама ви.
— Поласкан съм — сухо отвърна Йор.
— Предполагам, че пътуването ви е било дълго — каза Инграм, вложил известни нотки на твърдост в гласа си, — но предвид бройката верни поданици, погиващи от елфически стрели, бих искал да започнем преговорите колкото се може по-скоро.