Сидни Шелдън
Тънки сметки
ПЪРВА ГЛАВА
На първата страница в дневника на Лесли Стюарт пишеше:
Мило дневниче, тази сутрин срещнах човека, за когото ще се омъжа.
Изречението беше кратко и оптимистично, без да загатва дори за драматичните събития, които щяха да последват.
Беше един от онези рядко щастливи дни, когато нищо не можеше да тръгне наопаки. Лесли Стюарт не се интересуваше от астрология, но тази сутрин, докато прелистваше „Лексингтън Хералд Лийдър“, погледът й беше привлечен от хороскопа на Золтер в рубриката за астрология. В него пишеше:
ЗА ЛЪВОВЕТЕ (23 ЮЛИ — 22 АВГУСТ). НОВОЛУНИЕТО СЕ ОТРАЗЯВА НА ЛЮБОВНИЯ ВИ ЖИВОТ. В МОМЕНТА ТРЯБВА ДА ОТДЕЛИТЕ ГОЛЯМО ВНИМАНИЕ НА ЕДНО ВЪЛНУВАЩО НОВО СЪБИТИЕ В ЖИВОТА СИ. ЗНАКЪТ, КОЙТО ВИ ПОДХОЖДА, Е ДЕВА. ДНЕШНИЯТ ДЕН ЩЕ БЪДЕ ЗНАМЕНАТЕЛЕН. БЪДЕТЕ ГОТОВИ ДА МУ СЕ НАСЛАДИТЕ.
„Бъдете готови да се насладите на какво? — кисело си помисли тя. И днешният ден с нищо нямаше да е по-различен от другите. — Астрологията е просто залъгалка за наивници.“
Лесли Стюарт отговаряше за връзките с обществеността и рекламата на фирмата на Бейли и Томкинс в Лексингтън, щата Кентъки. За същия следобед имаше насрочени три срещи, първата с производителите на изкуствени торове „Кентъки Фъртилайзър Къмпани“, чиито служащи много радушно приеха новата рекламна кампания, която им подготвяше. Особено им харесваше началото: Ако искате да помиришете розите… Втората среща беше с развъждащата расови коне ферма „Брийдърс Стъд“, а третата — с въглищната компания „Лексингтън Коул“. Знаменателен ден ли?
Лесли Стюарт беше около трийсетгодишна, изключително красива жена — с божествено тяло, сиви очи, високи скули и дълга мека коса с лешников цвят.
— Ако наред с ум и вагина притежаваш и красота, светът е твой — беше й казал някога един неин приятел.
Лесли Стюарт беше красива, коефициентът й за интелигентност беше далеч над средния, а природата се беше погрижила за останалото. Но тя намираше красотата си за недостатък. Мъжете постоянно или й се натрапваха, или пък й правеха предложения, но малцина си даваха труда да се опитат да я опознаят.
Освен двете секретарки, които работеха в „Бейли и Томкинс“, Лесли беше единствената жена във фирмата. Останалите двадесет служители бяха мъже. Необходимо й беше по-малко от седмица, за да разбере, че е по-интелигентна от всички тях. Това откритие реши да запази за себе си.
В началото всеки един от двамата партньори се опита да я вкара в леглото си.
— Още веднъж да ми намекнете, и напускам — заяви тя и така беше сложен край на мераците им. Младата жена беше прекалено ценен кадър, за да си позволят да я изпуснат.
През първата й работна седмица по време на почивката за кафе тя разказа на колегите си един виц.
— Трима мъже попаднали на дух-жена, която обещала на всеки да изпълни по едно желание. Първият мъж казал: „Иска ми се да съм с двадесет и пет процента по-умен.“ Духът примигнал и мъжът възкликнал: „Хей, вече се чувствам по-умен.“ Вторият мъж казал: „Иска ми се да съм с петдесет процента по-умен.“ Духът примигнал и мъжът възкликнал: „Чудесно! Мисля, че сега знам неща, които преди не знаех.“ Третият мъж казал: „Иска ми се да съм със сто процента по-умен.“ Духът пак примигнал, а мъжът се превърнал в жена.
Лесли погледна в очакване мъжете на масата. Те всички се бяха втренчили в нея с леден поглед. Ясно.
Знаменателният ден, който астрологът обещаваше, започна в единадесет часа същата сутрин. Джим Бейли влезе в малкия претъпкан кабинет на Лесли.
— Имаме нов клиент — заяви той. — Искам ти да го поемеш.
Тя вече беше натоварена с повече работа от всеки друг във фирмата, но беше достатъчно опитна, за да не протестира.
— Чудесно. За какво става дума?
— Не е какво, а кой. Сигурно си чула за Оливър Ръсел?
Всички бяха чували за Оливър Ръсел — местен адвокат и кандидат за губернатор. Плакати с лика му бяха разлепени из целия Кентъки. Блестящ адвокат, на тридесет и пет години той беше най-търсеният ерген в щата. Канеха го да изрази отношението си по най-големите телевизионни канали в Лексингтън и по-популярните местни радиостанции. Поразително красив, с черна непослушна коса, тъмни очи, атлетично тяло и топла усмивка, за него се говореше, че е спал едва ли не с всички жени в Лексингтън.
— Да, слушала съм за него. И какво ще му правим?
— Ще се опитаме да му помогнем да стане губернатор на Кентъки. Всеки момент ще пристигне тук.
Оливър Ръсел пристигна няколко минути по-късно. На живо беше още по-привлекателен.