„Джан е в «Риц».“
„По-добре е — мислеше си Оливър, — ако отседна в друг хотел — в «Плаза Атене» или «Морис.»“
Шофьорът го наблюдаваше в очакване.
— Хотел „Риц“ — отговори накрая.
Поне можеше да се извини на Джан.
Той й позвъни по телефона от фоайето.
— Оливър се обажда. Аз съм в Париж.
— Знам — каза Джан. — Татко ми се обади.
— Аз съм във фоайето. Иска ми се да се видим, ако…
— Качи се при мен.
Когато влезе в апартамента й, той все още не знаеше какво да й каже.
Джан го чакаше на вратата. За миг постоя усмихната, после го прегърна и се притисна към него.
— Татко ми каза, че ще дойдеш. Толкова се радвам!
Оливър стоеше и не знаеше какво да прави. Налагаше се да й разкаже за Лесли, но трябваше да подбере подходящите думи. Съжалявам за това, което се случи между нас… Не исках да те нараня… Влюбих се в друга… но аз винаги…
— Аз… аз трябва да ти кажа нещо — изрече сковано. — Става въпрос за… — Когато обаче погледна Джан, си спомни думите на баща й. Веднъж ти обещах, че можеш да станеш президент на Съединените щати. Е, вярвах в това. И си помисли за властта, Оливър — да си най-важният човек в света, да управляваш най-силната страна на света. Струва си човек да си помечтае за това, нали?
— Да, скъпи?
И тогава неочаквано за самия себе си изрече:
— Направих ужасна грешка, Джан. Излязох голям глупак. Обичам те. Искам да се оженя за теб.
— Оливър!
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Да. О, да, любов моя! — без колебание отвърна тя.
Той я взе и я отнесе в спалнята. След миг вече бяха в леглото, а Джан казваше:
— Не знаеш колко ми липсваше, скъпи.
— Сигурно съм бил полудял…
— О, толкова се радвам! — прошепна тя и се притисна към него.
— Така е, защото сме създадени един за друг. — Оливър се изправи. — Да съобщим новината на баща ти.
Тя изненадано го погледна.
— Сега?
— Да — отвърна и си помисли: „А аз ще трябва да съобщя на Лесли.“
След петнадесет минути Джан разговаряше с баща си.
— С Оливър ще се женим.
— Това е чудесна новина, Джан. Направо не знам какво да кажа, толкова съм изненадан. Между другото, кметът на Париж ми е стар приятел. Той очаква да му се обадите. Можете да се ожените в Париж. Ще се погрижа за всичко.
— Но…
— Искам да говоря с Оливър.
— Един момент, татко. — Тя подаде телефона на Оливър. — Иска да говори с теб.
Той взе слушалката.
— Тод?
— Е, момчето ми. Ти ме направи много щастлив. Взе правилното решение.
— Благодаря ти. И аз мисля така.
— Ще уредя да се ожените в Париж, а когато си дойдете у дома, ще вдигнем голяма сватба в църквата „Калвъри“.
Младият мъж се намръщи.
— В „Калвъри“? Аз… аз не смятам, че е правилно, Тод. Точно там с Лесли… Защо не…
Сенаторът Дейвис хладно изрече:
— Ти постави в неудобно положение дъщеря ми, Оливър, и съм сигурен, че искаш да й се извиниш за това. Прав ли съм?
Последва дълга пауза.
— Да, Тод. Разбира се.
— Благодаря ти, Оливър. С нетърпение очаквам да се видим. Предстои ни за доста неща да си поговорим… губернаторе…
В Париж се задоволиха с кратка гражданска церемония в канцеларията на кмета.
— Татко иска да се венчаем в църквата „Калвъри“ — каза Джан и погледна Оливър, когато церемонията приключи.
Той се поколеба, загрижен за Лесли и обидата, която би й нанесъл. Но вече нищо не зависеше от него.
— Както желае.
Оливър непрекъснато мислеше за Лесли. Тя не заслужаваше това, което й беше причинил. Реши да й се обади и да й обясни. Всеки път, когато вдигнеше слушалката обаче, си мислеше: „Как да й обясня? Какво мога да й кажа?“ А отговор на тези въпроси нямаше. Най-накрая събра кураж да й се обади, но от пресата бяха успели първи да се свържат с нея и той се почувства още по-зле след разговора.
На следващия ден младоженците се върнаха в Лексингтън. Предизборната кампания на Оливър отново се развихри. Питър Тейгър беше задействал всичко и Ръсел отново започна да се появява по телевизията, радиото и вестниците. Изнесе реч пред събралото се множество в увеселителния парк „Кентъки Кингдъм“, на митинг в автозавода „Тойота“ в Джорджтаун. Изнесе реч в търговски център, разположен на шест хиляди квадратни метра площ в Ланкастър. А това беше само началото.
Тейгър уреди предизборно турне с автобус из щата. Автобусът мина през Джорджтаун до Станфорд с престой във Франкфорт… Версай… Уинчестър… Луисвил. Оливър говори на панаирните площи в Кентъки и в изложбения център. В негова чест поднесоха бъргу, местния специалитет, приготвен от задушено пилешко, телешко, говеждо, агнешко, свинско и много пресни зеленчуци, сварени в голям казан на открит огън.