Выбрать главу

Рейтингът му постоянно се покачваше. Единственото прекъсване на кампанията му беше сватбата. Той беше забелязал Лесли в дъното на църквата и се бе почувствал неудобно. Сподели това с Питър Тейгър.

— Нали не смяташ, че Лесли би се опитала да направи нещо, за да ме уязви?

— Разбира се, че не. И дори и да искаше, какво ли може да направи? Забрави я.

Оливър знаеше, че той е прав. Нещата вървяха по мед и масло. Нямаше защо да се тревожи. Сега вече нищо не можеше да го спре. Нищо.

В нощта след изборите Лесли Стюарт седеше пред телевизора в апартамента си и следеше резултатите. От район на район преднината на Оливър се увеличаваше. Най-накрая, пет минути преди полунощ, губернаторът Адисън се появи по телевизията, за да обяви оттеглянето си. Тя изключи телевизора, изправи се и дълбоко си пое дъх.

Не плачи повече, момиче. О, не плачи повече днес! Ще си изпеем песента за стария ни дом в Кентъки, За стария ни дом далеч.

Време беше.

ТРЕТА ГЛАВА

Сенаторът Дейвис беше много ангажиран сутринта. Беше заминал със самолет за Луисвил от Вашингтон, за да може да присъства на продажбата на чистокръвни коне.

— Породата трябва да се пази — каза той на Питър Тейгър, докато седяха и наблюдаваха чудесните коне, които вкарваха и изкарваха от големия манеж. — Ето това е от значение, Питър.

В центъра на манежа доведоха една прекрасна кобила.

— Това е Сейл Ауей. Искам я.

След десет минути, когато наддаването приключи, Сейл Ауей беше собственост на сенатора Дейвис.

Клетъчният телефон на сенатора иззвъня и Питър Тейгър се обади.

— Да? — Послуша за малко, а после се обърна към сенатора: — Искате ли да разговаряте с Лесли Стюарт?

Сенаторът Дейвис се намръщи. Поколеба се, после взе телефона.

— Госпожице Стюарт?

— Съжалявам, че ви безпокоя, господин сенатор, но бих искала да се срещнем. Имам нужда от една услуга.

— Довечера заминавам за Вашингтон, така че…

— Мога да дойда веднага. Наистина е важно.

Сенаторът за миг се поколеба.

— Е, щом е толкова важно, разбира се, че ще ви вместя в програмата си. След няколко минути отивам в моята ферма. Искате ли да се срещнем там?

— Чудесно.

— Ще се видим след час.

— Благодаря.

Дейвис приключи разговора и се обърна към помощника си:

— Сгреших. Мислех, че е по-умна. Трябваше да ми поиска пари, преди Джан и Оливър да се оженят, а не след това. — Той за миг се замисли, а после на устните му заигра широка усмивка. — Ще се държа като кучи син.

— Какво има, господин сенаторе?

— Сетих се защо толкова се е разбързала. Госпожица Стюарт е открила, че е бременна от Оливър и че ще й е нужна малко финансова подкрепа. Това е най-старата въдица за глупаци на света.

Един час по-късно Лесли влизаше с колата си в двора на Дъч Хил, фермата на сенатора. Пред главната къща чакаше пазач.

— Госпожица Стюарт?

— Да.

— Сенаторът Дейвис ви очаква. Оттук, моля.

Той я въведе в къщата по един широк коридор, от който се влизаше в голяма облицована с дърво библиотека, претъпкана с книги. Сенаторът Дейвис беше зад бюрото и прелистваше някаква книга. Той вдигна поглед и стана, когато младата жена влезе.

— Радвам се да ви видя. Моля, заповядайте.

Лесли седна, а сенаторът й показа книгата.

— Невероятна е. Тук има имената на всички победители в големите конни надбягвания от първото до последното. Знаете ли кой е бил първият победител в дербито в Кентъки?

— Не.

— Аристид, през 1875. Но знам, че не сте тук, за да си говорим за коне. — Той остави книгата. — Казахте, че искате услуга.

Чудеше се по какъв начин ще му съобщи. Как ли Лесли щеше да го формулира. Току-що открих, че съм бременна от Оливър и не знам какво да правя… Не искам да вдигам скандал, но… имам желание да отгледам детето, а нямам достатъчно пари…

— Познавате ли Хенри Чеймбърс? — попита тя.

Сенаторът примигна, напълно неподготвен за въпроса й.

— Дали… Хенри? Да, познавам го. Защо?

— Ще ви бъда благодарна, ако ме запознаете с него.

Той я погледна.

— Това ли е услугата? Искате да се запознаете с Хенри Чеймбърс?

— Да.

— Опасявам се, че вече не е тук, госпожице Стюарт. Живее във Финикс, Аризона.

— Знам. Заминавам за Финикс сутринта. Реших, че ще е добре да познавам някого там.

За миг я погледна изпитателно. Усети, че става нещо, което той не разбира.

Внимателно зададе следващия си въпрос:

— Знаете ли нещо за Хенри Чеймбърс?