Когато го представиха на Лесли, той топло се усмихна.
— Много съм слушал за вас. Толкова се радвам, че вие ще се заемете с кампанията ми.
Той изобщо не беше това, което тя очакваше. В този човек имаше нещо поразително искрено. В първия миг не знаеше какво да му отговори.
— А-а… благодаря. Моля, заповядайте.
Оливър Ръсел седна.
— Да започнем отначало — предложи Лесли. — Защо се кандидатирате за губернатор?
— Много е просто. Кентъки е чудесен щат. Знаем го, защото живеем тук и можем да се наслаждаваме на магията му, но в по-голямата част от страната ни смятат за селяндури. Искам да променя това мнение. Кентъки може да предложи повече, отколкото десет други щата, взети заедно. Историята на тази страна започва тук. Имаме една от най-старите сгради-капитолии в Америка. Кентъки е дал на тази страна двама президенти. Това е земята на героите-каубои Даниъл Буун, Кит Карсън и съдията Рой Бийн. Имаме най-красивата природа в света — невероятни пещери, реки, ливади. Искам всичко това да стане достояние на света.
Говореше пламенно и Лесли внезапно се почувства привлечена от него. Тя се сети за рубриката за зодиите. Новолунието се отразява на любовния ви живот. Днешният ден ще бъде знаменателен. Бъдете готови да му се насладите.
— Кампанията няма да въздейства на хората — казваше Оливър Ръсел, — ако вие не сте убедена в това толкова пламенно, колкото и аз.
— Убедена съм — увери го Лесли. Дали не беше прибързано? — Наистина я очаквам с нетърпение. — За миг тя се поколеба. — Може ли да ви задам един въпрос?
— Разбира се.
— Каква зодия сте?
— Дева.
Когато Оливър Ръсел си тръгна, Лесли отиде в кабинета на Джим Бейли.
— Харесва ми. Наистина проявява загриженост. Смятам, че от него ще излезе чудесен губернатор.
Той я погледна замислено.
— Няма да е лесно.
— Така ли? Защо? — изненада се тя.
Бейли сви рамене.
— Не знам. Става нещо, което не мога да си обясня. Сигурно си видяла Ръсел по плакатите и по телевизията?
— Да.
— Ами с това вече е свършено.
— Не разбирам. Защо?
— Носят се всякакви слухове. Твърди се, че някой стоял зад Ръсел и финансирал кампанията му, а после изведнъж го отрязал.
— По средата на много успешна кампания. Не разбирам, Джим.
— Знам.
— Защо е дошъл при нас?
— Държи да стане губернатор. Амбициозен е. Освен това смята, че може нещо да промени. Но предупреди, че няма средства за голяма кампания. Не може вече да си позволи да се появява по телевизията. Затова ще се наложи да се ограничим с уреждането на интервюта, публикуването на статии по вестниците и други. — Поклати глава. — Губернаторът Адисън харчи цяло състояние по кампанията си. През последните две седмици рейтингът на Ръсел главоломно пада. Жалко. Добър адвокат е. Готов е да работи дори и без хонорар. Смятам, че от него ще излезе и добър губернатор.
Същата вечер Лесли написа в дневника си: Мило дневниче, тази сутрин срещнах човека, за когото ще се омъжа.
Детството на Лесли Стюарт беше като по филмите. Тя беше изключително интелигентно дете. Баща й беше професор по английски в Лексингтън Къмюнити Колидж, а майка й — домакиня. Бащата на Лесли беше красив, благороден и интелигентен. Беше любящ баща и се грижеше семейството му да прекарва почивките си заедно и заедно да пътуват. Обожаваше дъщеря си. „Ти си момичето на татко“ — често й казваше. Казваше й колко е красива и я хвалеше за оценките, поведението, приятелките. В неговите очи Лесли не можеше да сгреши. За деветия й рожден ден й купи красива кафява кадифяна рокля с дантелени маншети. Караше я да си я облича и я показваше на приятелите си, които идваха на вечеря. „Не е ли красавица?“ — питаше той.
Дъщеря му го обожаваше.
Чудесният свят на Лесли внезапно изчезна. Една сутрин майка, й със сълзи на очи я накара да седне.
— Миличко, баща ти… ни напусна.
Първоначално тя не я разбра.
— Кога ще се върне?
— Няма да се връща.
Всяка нейна дума пронизваше Лесли като с нож.
„Майка ми го е прогонила“ — помисли си тя. Изпитваше съжаление към нея, защото сега щеше да има развод и битка за настойничество. Баща й никога нямаше да я изостави. Никога. „Ще дойде да ме вземе“ — казваше си.
Но минаха седмици, а той не идваше. „Не му позволяват да ме вижда — реши Лесли. — Мама го наказва.“
Наложи се възрастната й леля да й съобщи, че няма да има битка за настойничество. Баща й се бил влюбил в една вдовица, която преподавала в университета, и отишъл да живее при нея, в къщата й на Лаймстоун Стрийт.
Един ден, когато бяха излезли на пазар, майка й й показа къщата и горчиво изрече: