Беше чула, че наскоро се е разделил е приятелката си — дъщеря на някакъв сенатор. Почуди се какво ли се беше случило. И това не й влизаше в работата.
Кампанията на Оливър вървеше зле. Тъй като нямаше средства, за да плаща на сътрудниците си и на телевизията, радиото или за реклами във вестниците, беше невъзможно да се състезава с губернатора Кари Адисън, чийто лик като че ли беше навсякъде. Лесли уреди Оливър да се появи на служебни пикници, по фабрики и на десетина обществени мероприятия, но й беше ясно, че тези прояви бяха без особено значение, и това я изнервяше.
— Видя ли последните проучвания на общественото мнение? — попита я Джим Бейли. — Твоето момче смъква графиките.
„Да можех само да го предотвратя“ — помисли си тя.
Лесли и Оливър вечеряха в ресторант „Ше Ну“.
— Не се получава, нали? — тихо попита той.
— Все още има много време — успокои го тя. — Когато избирателите те опознаят…
— И аз следя проучванията на общественото мнение — поклати глава той. — Искам да ти кажа, че високо ценя всичко, което се опита да направиш за мен, Лесли. Наистина си страхотна.
Младата жена седеше срещу него и си мислеше: „Той е най-прекрасният мъж, когото някога съм познавала, а не мога да му помогна. — Искаше й се да го вземе в обятията си, да го задържи и да го утеши. — Да го утеша? Кого ли заблуждавам?“
Една жена, един мъж и две малки момиченца се приближиха до масата им.
— Оливър! Как си? — човекът, който изрече това, беше на около четирийсет години, изглеждаше добре и носеше черна превръзка на окото, което му придаваше вид на добродушен пират.
Оливър стана и подаде ръка.
— Здравей, Питър. Искам да се запознаеш е Лесли Стюарт. Питър Тейгър.
— Приятно ми е, Лесли. — Мъжът кимна по посока на семейството си. — Това е жена ми Бетси, това е Елизабет, а това — Ребека. — В гласа му се четеше неимоверна гордост.
— Страшно съжалявам за това, което се случи — обърна се той към Оливър. — Много жалко, наистина. Крайно неприятно ми беше да го направя, но нямах друг избор.
— Разбирам, Питър.
— Ако има нещо, с което да мога да ти бъда полезен…
— Няма нищо. Всичко е наред.
— Знаеш, че ти мисля само доброто.
На път за вкъщи Лесли попита:
— За какво толкова ставаше дума?
Оливър понечи да й отговори, но се отказа.
— Не е важно.
Лесли живееше в елегантен едностаен апартамент във винарския район на Лексингтън. Когато се приближиха до сградата, Оливър колебливо каза:
— Лесли, знам, че агенцията ти ме пое почти безплатно, но честно казано, мисля, че си губиш времето. Може би ще е по-добре, ако се откажа.
— Не — възрази тя пламенно и сама се изненада от реакцията си. — Не можеш да се откажеш. Ще намерим начин, който да ти осигури успеха.
Оливър се обърна, за да я погледне.
— Наистина не ти е безразлично, нали?
„Да не би случайно да влагам прекалено много чувства?“
— Да — тихо отвърна. — Наистина не ми е безразлично.
Когато стигнаха до апартамента, тя си пое дълбоко дъх:
— Искаш ли да влезеш?
Той продължително я изгледа.
Не би могла да каже кои направи първия ход. Единственото нещо, което си спомняше, беше, че се събличаха един друг и че тя беше в обятията му, че се любиха буйно и нетърпеливо, а след това бавно и с наслада потъваха в един безкраен ритъм и екстаз. Това беше най-хубавото чувство, което Лесли беше изпитвала.
Тази нощ бе като вълшебство. Оливър бе ненаситен, едновременно даваше и вземаше. В него имаше нещо животинско и Лесли си помисли: „О, боже, и аз съм като животно!“
Сутринта, докато закусваха портокалов сок, бъркани яйца, препечени филийки и бекон, Лесли каза:
— В петък има пикник на езерото Грийн Ривър, Оливър. Ще се съберат хора. Ще уредя да изнесеш реч. Ще откупим малко ефирно време, за да кажем по радиото на всички, че ще бъдеш там. После ще…
— Лесли — запротестира той. — Нямам пари за това.
— О, не се притеснявай — весело изрече тя. — Агенцията ще плати.
Знаеше, че нямаше никакви изгледи агенцията да покрие разноските. Възнамеряваше сама да го направи. Щеше да каже на Джим Бейли, че парите са дарени от поддръжник на Ръсел. А и това щеше да е самата истина. „Готова съм на всичко, за да му помогна“ — помисли си тя.
На пикника на езерото Грийн Ривър присъстваха двеста души, а речта на Оливър беше блестяща.