— Скъпа, страшно съжалявам, но имам лоши новини. Довечера съм на събрание и ще трябва да отложа вечерята. Ще ми простиш ли?
— Простено ти е — отвърна тя и се усмихна.
На следващия ден й попадна един брой на „Стейт Джърнъл“, в който пишеше: ЖЕНСКО ТЯЛО, НАМЕРЕНО В РЕКА КЕНТЪКИ. Историята продължаваше: „Рано тази сутрин голото тяло на двайсетгодишна жена беше открито от полицията в река Кентъки, на двайсет километра източно от Лексингтън. В момента се извършва аутопсия за установяване на причината за смъртта…“
Лесли тръпнеше от ужас, докато четеше: „Да умре толкова млада. Дали е имала любовник? Съпруг? Какъв късмет имам, че съм жива и толкова щастлива и обичана.“
Като че ли цял Лексингтън говореше за предстоящата сватба. В малкия град всички познаваха Оливър Ръсел. Освен това те бяха блестяща двойка — Оливър тъмнокос и хубавец, а Лесли с прекрасно лице и фигура и тъмноруса коса. Новината се разпространи невероятно бързо.
— Дано той да разбере какъв късмет извади — отбеляза Джим Бейли.
Младата жена се усмихна.
— И двамата имаме късмет.
— Да не би да избягаш с него?
— Не. Оливър иска да се оженим официално. Церемонията ще бъде в параклиса на църквата „Калвъри“.
— И кога ще се състои щастливото събитие?
— След шест седмици.
Няколко дни по-късно в статия на първа страница на „Стейт Джърнъл“ пишеше: „От аутопсията стана ясно, че жената, открита в река Кентъки, идентифицирана като Лиса Бърнет, Секретарка в една юридическа кантора, е починала вследствие свръхдоза от опасния забранен наркотик, познат като течен «Екстази»…“
Течен „Екстази“. Лесли си спомни вечерта с Оливър и си помисли: „Какъв късмет, че той тогава изхвърли шишенцето.“
Следващите няколко седмици бяха изпълнени с трескави приготовления за сватбата. Толкова много неща имаше да се вършат. Изпратиха покани на двеста човека. Лесли избра тоалета на шаферката си. За себе си напазарува от супермаркета „Файет Мол“ на Никълъсвил Роуд. Избра си дълга рокля с шлейф, подходящи обувки и дълги ръкавици.
Оливър си поръча черно сако с раиран панталон, сива жилетка, бяла риза с обикновена яка и широка вратовръзка. Шафер му беше един адвокат от неговата фирма.
— Всичко е готово — каза й той. — Уредих приема след церемонията. Почти всички приеха.
Лесли леко потръпна.
— Нямам търпение, скъпи.
Седмица преди сватбата Оливър дойде една вечер в апартамента на Лесли.
— Опасявам се, че възникна нещо, Лесли. Един мой клиент има неприятности. Ще ми се наложи да отида в Париж, за да оправя нещата.
— Париж? За колко време?
— Няма да отнеме повече от два-три дни, най-много четири. Ще съм се върнал доста преди сватбата.
— Кажи на пилота да бъде внимателен.
— Обещавам.
Когато той си тръгна, тя взе вестника от масата и механично го отвори на хороскопа на Золтер. Там пишеше:
ЗА ЛЪВОВЕТЕ (23 ЮЛИ — 22 АВГУСТ). ДЕНЯТ НЕ Е ПОДХОДЯЩ ЗА ПРОМЯНА НА ПЛАНОВЕТЕ. ПОЕМАНЕТО НА РИСКОВЕ МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ.
Лесли отново разтревожена прочете хороскопа. Изкушаваше се да се обади на Оливър и да му каже да не тръгва. „Но това е абсурдно — помисли си тя. — Това е просто един хороскоп.“
До понеделник Оливър не се обади. Тя позвъни в кантората му, но там нищо не знаеха. Във вторник пак нищо. Лесли започна да се притеснява. В четири часа в сряда сутринта я събуди продължителният звън на телефона. Веднага се изправи в леглото и си помисли: „Оливър е! Слава богу!“ Знаеше, че трябва да му се сърди, че не й се беше обадил по-рано, но в момента това беше без значение.
Вдигна слушалката.
— Оливър…
Непознат мъжки глас попита:
— Лесли Стюарт ли е на телефона?
Изведнъж я побиха тръпки.
— Кой… кой се обажда?
— Ал Тауърс от „Асошиейтед Прес“. Пускаме една информация по телеграфа, госпожице Стюарт, и искахме да чуем вашето мнение.
Нещо ужасно се беше случило. Оливър беше мъртъв.
— Госпожице Стюарт?
— Да — едва успя да прошепне.
— Можем ли да цитираме ваше изказване?
— Да ме цитирате?
— За женитбата на Оливър Ръсел с дъщерята на сенатора Тод Дейвис в Париж?
За миг й се стори, че стаята се завъртя.
— Вие бяхте сгодена за господин Ръсел, нали? Ако можем да ви цитираме…
Тя седеше като вкаменена.
— Госпожице Стюарт?
Най-после успя да върне гласа си.
— Да. Аз… аз им желая щастие.
Бавно затвори слушалката. Това бе някакъв кошмар. Ще се събуди след минути и ще открие, че е сънувала.
Но това не беше сън. Отново я бяха изоставили. „Баща ти няма да се върне.“ Отиде в банята и се загледа в бледото си отражение в огледалото. „Пускаме една информация по телеграфа.“ Оливър се беше оженил за друга. „Защо? С какво сгреших? Как съм, му изменила?“ Дълбоко в себе си обаче тя знаеше, че Оливър й беше изменил. Нямаше го. Как щеше да посрещне деня?