Когато Лесли отиде в агенцията същата сутрин, всички полагаха огромни усилия да не я гледат. Тя влезе в кабинета на Джим Бейли.
Той погледна бледото й лице и каза:
— Не трябваше да идваш днес, Лесли. Защо не си отидеш у дома и…
Тя пое дълбоко дъх:
— Не, благодаря. Ще се оправя.
Новинарските емисии по радиото и телевизията и следобедните вестници съобщаваха подробно за сватбата в Париж. Сенаторът Тод Дейвис без съмнение беше най-влиятелният гражданин на Кентъки, а омъжването на дъщеря му за Ръсел, който бе изоставил Лесли, беше голяма новина.
Телефоните в кабинета на Лесли не преставаха да звънят.
— Обаждаме се от „Куриър Джърнъл“, госпожице Стюарт. Може ли да направите изявление за сватбата?
— Да. Единственото нещо, което ме интересува, е щастието на Оливър.
— Но вие и той щяхте да се…
— Щеше да бъде грешка. Дъщерята на сенатора Дейвис първа е влязла в живота му. Очевидно той не е успял да я забрави. Желая и на двамата щастие.
— Обаждаме се от „Стейт Джърнъл“ във Франкфорт…
Продължаваше в същия дух.
На Лесли й се струваше, че половината град я съжалява, а другата половина злорадства за това, което й се беше случило. Където и да отидеше, хората прекъсваха разговорите си и започваха да си шепнат. Тя твърдо беше решила да не показва чувствата си.
— Как можахте да му позволите да ви…
— Когато обичаш някого истински — твърдо казваше Лесли, — искаш той да е щастлив. Оливър Ръсел е най-добрият човек, когото съм познавала. Желая и на двамата щастие.
Тя изпрати писма, в които се извиняваше на всички, получили покана за сватбата, и върна подаръците им.
Лесли очакваше и същевременно се ужасяваше от телефонния разговор с Оливър. И все пак, когато той се обади, тя не беше готова.
— Лесли… Не знам какво да кажа.
— Вярно е, нали?
— Да.
— В такъв случай няма какво да се каже.
— Просто исках да ти обясня как се случи. Преди да те срещна, с Джан бяхме почти сгодени. И когато я видях отново… аз… осъзнах, че все още я обичам.
— Разбирам, Оливър. Дочуване.
След пет минути секретарката й позвъни:
— Обаждане за вас на първа линия, госпожице Стюарт.
Тя вдигна слушалката.
Мъж с плътен южняшки глас попита:
— Госпожица Стюарт?
— Да.
— Обажда се Тод Дейвис. Мисля, че двамата трябва да си поговорим.
Тя се поколеба.
— Господин сенатор, не знам за какво ние…
— Ще ви взема след един час — заяви той и затвори.
Точно след час една лимузина спря пред административната сграда, където Лесли работеше. Шофьорът й отвори вратата. На задната седалка беше сенаторът Дейвис. Той беше изискан на вид с пооредяла бяла коса и мустачки. Стори й се твърде властен. Дори и през есента носеше бял костюм и бяла широкопола сламена шапка. Беше типичен представител на една отминала епоха, старомоден южняшки джентълмен.
— Вие сте красива млада жена — отбеляза сенаторът Дейвис, когато тя влезе в колата.
— Благодаря — отвърна му хладно.
Лимузината потегли.
— Нямах предвид само външността, госпожице Стюарт. Дочух как сте се справили с цялата гадна история. Сигурно това много ви е разстроило. Не повярвах, когато чух новината. — Продължи гневно: — Какво стана с добрия старомоден морал? Да ви кажа право, Оливър ме отвращава заради гадния начин, по който се е отнесъл с вас. И съм бесен на Джан, че се е омъжила за него. До известна степен се чувствам виновен, защото тя ми е дъщеря. Заслужават се един друг. — Той се задавяше от вълнение.
Известно време пътуваха в мълчание.
— Познавам Оливър — обади се най-накрая Лесли. — Сигурна съм, че не е искал да ме нарани. Каквото станало… станало. Желая му само най-доброто. Той го заслужава и аз не бих му попречила.
— Много великодушно от ваша страна. — Той я изгледа. — Вие наистина сте забележителна млада дама.
Лимузината беше спряла. Лесли погледна през прозореца. Бяха стигнали „Парис Пайк“ в конната база на Кентъки. В Лексингтън и около него имаше повече от сто ферми, в които се отглеждаха коне, а най-голямата от тях беше собственост на сенатора Дейвис. Виждаха се бели дървени огради, бели площадки за конете с червени оградки и полюшваща се от вятъра трева.
Лесли и сенаторът слязоха от колата и се приближиха до оградата, опасваща хиподрума. Постояха малко и погледаха как се упражняват красивите животни.