— Това е много необичайно, Питър.
— Защо?
— Просто намирисва на гнило.
— Президентът иска само името на човека, който го е написал.
— При положение, че си е оставил отпечатъците.
Тейгър кимна.
— При положение, че си е оставил отпечатъците.
— Почакай тук. — Джейкъбс стана и излезе от кабинета.
Питър седеше, гледаше през прозореца и си мислеше за писмото и ужасните последици, които можеха да възникнат от него.
Точно след седем минути Джейкъбс се върна.
— Имаш късмет — каза.
Сърцето на Питър Тейгър силно заби.
— Откри ли нещо?
— Да. — Той му подаде лист хартия. — Човекът, когото търсиш, е бил въвлечен в пътнотранспортно произшествие преди около година. Името му е Карл Горман. Работи като администратор в хотел „Монроу Армс“. — За миг постоя с поглед, впит в Тейгър. — Има ли нещо друго, което да искаш да ми кажеш по този въпрос?
— Не — искрено отвърна той. — Няма.
— Франк Лонерган е на трета линия, госпожице Стюарт. Твърди, че е спешно.
— Свържи ме. — Лесли вдигна слушалката и натисна един бутон. — Франк?
— Сама ли си?
— Да.
Чу как той дълбоко си поема дъх.
— Добре. Ето какво имам да ти съобщя.
Следващите десет минути той говори без прекъсване.
Лесли Стюарт бързо отиде в кабинета на Мат Бейкър.
— Трябва да си поговорим, Мат. — Седна срещу него на бюрото. — Какво ще кажеш, ако ти съобщя, че Оливър Ръсел е замесен в убийството на Хлое Хюстън?
— За начало ще ти кажа, че си параноичка и че вече прекаляваш.
— Току-що се обади Франк Лонерган. Говорил с губернаторката Хюстън, която не вярва, че Пол Йърби е убил дъщеря й. Разговарял също и с родителите на момчето. И те не вярват, че той може да е убиецът.
— Разбира се, че не вярват — отвърна той. — Ако това е единственото…
— Това е само началото. Франк отишъл в моргата и разговарял със съдебната лекарка. Тя му казала, че коланът на момчето бил толкова силно стегнат, че се наложило да го срежат, за да го махнат от гърлото му.
Сега вече той я слушаше по-внимателно.
— И?…
— Франк отишъл да прибере вещите на Йърби. Коланът му си бил там. Цял.
Мат Бейкър дълбоко си пое дъх.
— Искаш да кажеш, че е убит в затвора и че някой се прикрива?
— Нищо не искам да ти кажа. Просто ти предавам фактите. Едно време Оливър Ръсел и на мен се опита да даде „Екстази“. Когато се кандидатира за губернатор, някаква жена, която беше секретарка в кантора, почина от „Екстази“. По време на мандата му като губернатор секретарката му беше открита в един парк в кома, предизвикана от този стимулант. Лонерган научил, че Оливър се е обаждал в болницата и предложил да й махнат системите. — Лесли се приведе напред. — В нощта, в която Хлое Хюстън е била убита, някой се обадил от президентския апартамент до Белия дом. Франк проверил в телефонния регистър на хотела. Страницата за петнайсети липсвала. Секретарката, която уговаряла срещите на президента, му казала, че той имал среща с генерал Уитман същата вечер. Такава среща не се е състояла. Франк говорил с губернаторката Хюстън и тя му съобщила, че Хлое била на обиколка из Белия дом и че тя била уредила среща с президента на дъщеря си.
Последва дълга пауза.
— Къде е в момента Франк Лонерган? — попита Мат.
— Търси Карл Горман, администратора на хотела, който направил резервациите за президентския апартамент.
— Съжалявам — казваше Джеръми Робинсън. — Не даваме персонална характеристика на нашите служители.
— Единственото нещо, което искам, е домашният му адрес, за да мога… — каза Франк Лонерган.
— Няма да ви свърши много работа. Господин Горман е на почивка.
— Жалко — въздъхна репортерът. — Надявах се да може да запълни някои бели петна.
— Бели петна?
— Да. Подготвяме голям материал за смъртта на дъщерята на губернаторката Хюстън във вашия хотел. Е, ще ми се наложи сам да си напиша материала без Горман. — Извади бележник и писалка. — Кога е построен този хотел. Искам да науча всичко за историята му, за клиентелата, за…
Управителят се намръщи.
— Почакайте малко! Това не е необходимо. Искам да кажа — тя е могла да умре къде ли не.
— Знам — съчувствено изрече Франк Лонерган, — но се е случило тук. Хотелът ви ще се прочуе като Уотъргейт.
— Господин?…
— Лонерган.
— Господин Лонерган, много ще ви бъда задължен, ако… искам да кажа, подобно нещо би се отразило много лошо на репутацията ни. Няма ли някакъв начин?…
Репортерът за миг се замисли.
— Е, ако говоря с господин Горман, предполагам, че бих могъл да открия и друга гледна точка.