— Нямате ли представа кой може да го е убил?
Тя се огледа и видя зеещите чекмеджета и шкафове.
— С-сигурно е бил крадец.
Детективите се спогледаха.
— Ако не възразявате, аз… бих искала да остана сама. Това е ужасно.
— Разбира се. Можем ли да ви помогнем с нещо?
— Не. Просто… просто си тръгнете.
— Ще се върнем — обеща Ник Рийс.
Когато се върна в управлението, той телефонира на Мат Бейкър.
— Разследвам убийството на Франк Лонерган. Можете ли да ми кажете върху какво работеше?
— Да. Франк разследваше убийството на Хлое Хюстън.
— Разбирам. А написал ли беше някаква статия?
— Не. Очаквахме я, когато… — Не се доизказа.
— Ясно. Благодаря ви, господин Бейкър.
— Ако получите някаква информация, ще ни се обадите ли?
— Разбира се.
На следващата сутрин Дейна Еванс отида в кабинета на Том Хокинс.
— Имам желание да направя предаване за смъртта на Франк. Ще се срещна с вдовицата му.
— Добра идея. Ще ти дам снимачен екип.
Късно същия следобед Дейна и снимачният й екип спряха пред блока на Франк Лонерган. Репортерката, следвана от екипа си, се приближи до вратата на апартамента на Франк и натисна звънеца. Подобни интервюта я караха да настръхва. Достатъчно беше, че по телевизията се показват жертвите на ужасни престъпления, но да се излага скръбта на близките, й се струваше още по-ужасно.
Вратата се отвори и пред нея застана Рита Лонерган.
— Какво…
— Много се извинявам, че ви безпокоя, госпожо Лонерган. Аз съм Дейна Еванс от УТЕ. Искаме да отразим вашата реакция за…
За миг жената застина.
— Убийци такива! — изкрещя, обърна се и изтича обратно в апартамента.
Дейна ужасена погледна оператора.
— Почакай тук. — Влезе вътре и откри Рита в спалнята. — Госпожо Лонерган…
— Махайте се! Вие убихте мъжа ми!
Младата жена беше озадачена.
— Какво искате да кажете?
— Вашите хора са му дали толкова опасна задача, че той ме накара да се махна оттук, защото… защото се страхуваше за живота ми.
Дейна ужасена я погледна.
— В-върху какво работеше?
— Франк не пожела да ми каже. Каза, че било прекалено… прекалено опасно. Било нещо голямо. Говореше за наградата „Пулицър“ и… — Тя се разплака.
Дейна се приближи и я прегърна.
— Много съжалявам, каза ли нещо друго?
— Не. Каза, че трябва да се махна, и ме закара до гарата. Беше тръгнал да се срещне с някакъв… някакъв администратор.
— От къде?
— От хотел „Монроу Армс“.
— Не знам защо сте тук, госпожице Еванс — запротестира Джеръми Робинсън. — Лонерган ми обеща, че ако му помогна, няма да публикува компрометиращи сведения за хотела.
— Господин Робинсън, господин Лонерган е мъртъв. Искам само малко информация.
Управителят поклати глава.
— Нищо не знам.
— Какво казахте на господин Лонерган?
— Той ми поиска адреса на Карл Горман, администратора на хотела — въздъхна Робинсън. — Дадох му го.
— Господин Лонерган отиде ли да го види?
— Нямам представа.
— Бих желала да ми дадете този адрес.
Джеръми я изгледа за миг, а после отново въздъхна.
— Добре. Той живее със сестра си.
Няколко минути по-късно Дейна вече имаше адреса. Щом тя излезе от хотела, Робинсън вдигна телефона и се обади в Белия дом.
Чудеше се защо толкова ги интересува този случай.
Крис Колби, компютърният специалист на отдела, влезе в кабинета на детектив Рийс с флопидиск в ръка. Почти се беше разтреперал от възбуда.
— Какво откри? — попита Рийс.
Крис дълбоко си пое дъх.
— Ще паднеш. Тук има разпечатка на съдържанието на диска.
Ник започна да чете и на лицето му се изписа удивление.
— Боже господи! — възкликна. — Трябва да го покажа на капитан Милър.
След като прочете разпечатката, капитанът погледна Рийс.
— Аз… аз никога не съм виждал подобно нещо.
— Никога не е имало подобно нещо — отвърна детективът. — Какво, по дяволите, да правим с него?
— Мисля, че трябва да го предадем на министъра на правосъдието на Съединените щати.
Бяха се събрали в кабинета на министъра на правосъдието Барбара Гатлин. Освен нея в стаята бяха Скот Брандън, директор на ФБР, Дийн Бергстрьом, шеф на полицията във Вашингтон, Джеймс Фриш, директор на ЦРУ, и Едгар Грейвз, председател на Върховния съд.
— Господа, помолих ви да се съберем тук — каза Барбара Гатлин, — защото имам нужда от вашия съвет. Честно да ви кажа, не знам как да подходя. Изправени сме пред безпрецедентен случай. Франк Лонерган бил репортер за „Уошингтън Трибюн“. Когато го убили, той разследвал смъртта на Хлое Хюстън. Ще ви прочета запис на това, което полицията открила на дискета в колата на Лонерган.