Взе разпечатката и започна да чете на глас:
— Имам причина да вярвам, че президентът на Съединените щати е извършил най-малко едно убийство и е замесен в още четири…
— Какво?! — възкликна Скот Брандън.
— Позволете да продължа.
Тя продължи да чете:
— Получих следната информация от различни източници. Лесли Стюарт, собственичка и издателка на „Уошингтън Трибюн“, е готова да се закълне, че по едно време Оливър Ръсел се опитал да я убеди да вземе забранения наркотик, наречен течен „Екстази“.
Когато Оливър Ръсел се кандидатирал за губернатор на Кентъки, Лиса Бърнет, секретарка в правна кантора, която работела в сградата на щатския капитолий в Кентъки, заплашила да го даде под съд за сексуален тормоз. Ръсел разказал на колега, че ще си поговори с нея. На следващия ден тялото й било открито в река Кентъки. Починала от свръхдоза течно „Екстази“.
Секретарката на Оливър Ръсел по онова време Мириам Фридланд била открита в безсъзнание на пейка в парка късно през нощта. Била в кома, предизвикана от наркотика. От полицията изчаквали жената да излезе от това състояние, за да разберат кой й го е дал. Оливър Ръсел се обадил в болницата и предложил да свалят системите. Мириам Фридланд починала, без да е дошла в съзнание.
Хлое Хюстън е умряла от свръхдоза течно „Екстази“. Научих, че в нощта, когато е починала, от хотелския апартамент имало обаждане до Белия дом. Когато прегледах телефонния регистър на хотела, страницата за този ден липсваше.
Казаха ми, че президентът имал среща същата вечер, но открих, че срещата била отменена. Никой не знае къде е бил президентът през тази нощ.
Пол Йърби е бил задържан като заподозрян по убийството на Хлое Хюстън. Капитан Ото Милър съобщил на Белия дом къде се намира задържаният. На следващата сутрин откриват момчето обесено в килията. Предполага се, че се е обесило с колана си, но когато прегледах личните му вещи в полицейското управление, коланът му си беше там, непокътнат.
С помощта на приятел във ФБР разбрах, че в Белия дом е получено анонимно писмо. Президентът Ръсел помолил ФБР да го провери за отпечатъци от пръсти. По-голямата част от писмото била заличена, но с помощта на инфраскоп ФБР успели да го разшифроват.
Отпечатъците от пръсти по писмото били идентифицирани като отпечатъци на Карл Горман, служител в хотел „Монроу Армс“, вероятно единственият човек, който може би е знаел за самоличността на човека, резервирал апартамента, където е станало убийството. Той бил отишъл за риба, но от Белия дом успели да получат името му. Когато пристигнах в хижата на Карл Горман, той беше загинал при инсценирана злополука.
Има прекалено много общи неща между тези убийства, за да се приеме, че всичко е съвпадение. Аз продължавам с разследването, но честно казано, се страхувам. Успях поне да запазя това в архива си, в случай че нещо ми се случи.
— Боже господи! — възкликна Джеймс Фриш. — Това е… ужасно.
— Не мога да го повярвам.
— Лонерган го е вярвал — каза Гатлин, — и вероятно е бил убит, за да не публикува материала.
— Сега какво ще правим? — попита председателят на Върховния съд Грейвз. — Как се пита президентът на Съединените щати, дали е убил пет-шест души?
— Въпросът ти е уместен. Да го обвиним ли? Да го арестуваме ли? Да го хвърлим ли в затвора?
— Преди да сме направили каквото и да било — каза министърът на правосъдието, — смятам, че трябва да представим разпечатката на самия президент и да му дадем възможност за коментар.
Всички одобрително занимаха.
— Междувременно, аз ще изготвя заповед за арестуването му. Просто в случай на нужда.
„Трябва да съобщя на Питър Тейгър“ — мислеше си един от мъжете в стаята.
Тейгър затвори телефона и дълго време седя умислен над това, което току-що му бяха съобщили. Той стана и тръгна по коридора към кабинета на Дебора Канър.
— Трябва да се видя с президента.
— Той има среща. Ако можете…
— Трябва да го видя веднага, Дебора. Спешно е.
Тя забеляза изражението му.
— Един момент. — Вдигна телефона и натисна едно копче. — Съжалявам, че ви прекъсвам, господин президент. Господин Тейгър е тук и каза, че трябва да ви види. — Изслуша отговора му. — Благодаря — отвърна, затвори и се обърна към Тейгър: — Изчакайте пет минути.
След пет минути Питър Тейгър беше сам с президента Ръсел в Овалния кабинет.
— Какво толкова се е случило, Питър?
Той пое дълбоко дъх.
— ФБР и министърът на правосъдието смятат, че си замесен в шест убийства.
Оливър се усмихна.