— Това е някаква шега…
— Ти така си мислиш. В момента са на път за Белия дом. Вярват, че ти си убил Хлое Хюстън и…
Президентът беше пребледнял.
— Какво?
— Знам — шантава работа е. Както подразбирам, всички доказателства са косвени. Сигурен съм, че можеш да дадеш обяснение къде си бил в нощта, когато момичето е починало.
Оливър седеше, без да каже нищо. Питър Тейгър чакаше.
— Оливър, можеш да им обясниш, нали?
Оливър преглътна.
— Не. Не мога.
— Трябва!
— Питър, искам да остана сам — тежко изрече той.
Тейгър отиде на среща със сенатора Дейвис в Капитолия.
— Какво толкова се е случило, Питър?
— С-става дума за президента.
— Да?
— Министърът на правосъдието и ФБР са на мнение, че е убиец.
Сенаторът стоеше и не можеше да откъсне поглед от мъжа срещу себе си.
— Какво, по дяволите, искаш да ми кажеш с това?
— Убедени са, че Оливър е извършил няколко убийства. Подшушна ми го приятел във ФБР.
Разказа на сенатора за доказателствата.
— Какъв тъп кучи син! — процеди той, когато Тейгър свърши. — Наясно ли си какво означава това?
— Да, означава, че Оливър…
— Остави Оливър. Аз хвърлих толкова труд, за да стигне до този пост. Не ме интересува какво ще стане с него. Аз управлявам сега, Питър. Властта е в мои ръце. Няма да позволя глупостта му да ми я отнеме. Няма да позволя на никого да ми я отнеме!
— Не разбирам какво можеш…
— Каза, че всички доказателства били косвени?
— Точно така. Казаха ми, че няма неоспорими доказателства, но той няма алиби.
— Къде е сега президентът?
— В Овалния кабинет.
— Имам добри новини за него — каза сенаторът Тод Дейвис.
Сенаторът Дейвис седеше срещу Оливър в Овалния кабинет.
— Дочувам някои много обезпокоителни неща, Оливър. Глупости, разбира се. Не знам как някой може да си представи, че ти…
— Аз също. Не съм направил нищо лошо, Тод.
— Сигурен съм, че не си. Но само да се зашушука, че изобщо си заподозрян в такива ужасни престъпления — нали ти е ясно как би се отразило на поста ти?
— Разбира се, но…
— Прекалено важен си, за да позволиш да ти се случи подобно нещо. От този пост се управлява светът, Оливър. Не трябва да го изпускаш.
— Тод, за нищо не съм виновен.
— Но има хора, които не са на това мнение. Чух, че нямаш алиби за вечерта, когато Хлое Хюстън е била убита.
Последва кратко мълчание.
— Така е.
Сенаторът Дейвис се усмихна.
— Какво става с паметта ти, синко? Не си ли спомняш, че бяхме заедно тогава? Цялата вечер прекарахме заедно.
Ръсел объркано го погледна.
— Какво?
— Точно така. Аз съм ти алибито. Никой няма да постави под съмнение това, което казвам. Аз ще те спася, Оливър.
Последва дълга пауза.
— Какво искаш в замяна, Тод? — попита накрая той.
Сенаторът кимна.
— Ще започнем с Близкоизточната мирна конференция. Ще я отмениш. След това вече ще си поговорим. Велики планове ни чакат — на нищо няма да позволим да ги осуети.
— Няма да отменя мирната конференция — заяви Оливър.
— Моля? — присви очи сенаторът.
— Реших да подкрепя конференцията. Виж, Тод, важното е не колко дълго един президент ще остане на поста си, важното е какво е свършил, докато е бил на власт.
Кръвта вече нахлуваше в лицето на Дейвис.
— Наясно ли си какво правиш?
— Да.
Сенаторът се надвеси през бюрото.
— На мен не ми се струва така. Тръгнали са насам, за да те обвинят в убийство, Оливър. Откъде ще си сключваш проклетите сделки — от затвора ли? Току-що си погуби живота, тъпанар такъв…
Вътрешният телефон иззвъня.
— Господин президент, дошли са хора, които искат да разговарят с вас. Министърът на правосъдието Гатлин, господин Брандън от ФБР, председателят на Върховния съд Грейвз и…
— Въведи ги.
— Като че ли е по-добре да се занимавам с коне, отколкото с тебе — разяри се сенаторът. — Дълбоко се излъгах в тебе, Оливър. Но ти току-що направи най-голямата грешка в живота си. Ще те унищожа.
Вратата се отвори и в стаята влезе министърът на правосъдието Гатлин, последвана от Брандън, Грейвз и Бергстрьом.
— Господин сенаторе… — поздрави го председателят на Върховния съд Грейвз.
Тод Дейвис кимна и излезе. Барбара Гатлин затвори вратата след него и се приближи до бюрото.
— Господин президент, отнася се за нещо много неудобно, но се надявам, че ще проявите разбиране. Налага се да ви зададем няколко въпроса.
— Осведомен съм за причината на посещението ви — отвърна Оливър. — Разбира се, аз нямам нищо общо с тези убийства.
— Сигурен съм, че всички ние посрещаме с голямо облекчение думите ви, господин президент — каза Скот Брандън. — Никой от нас не вярва, че може да сте замесен. Но обвинението е налице и нямаме друг избор — трябва да продължим работата си по него.