— Разбирам.
— Господин президент, вземали ли сте някога наркотика „Екстази“?
— Не.
Всички се спогледаха.
— Господин президент, бихте ли ни казали къде сте били на петнайсети октомври вечерта, когато Хлое Хюстън беше намерена мъртва?
Последва мълчание.
— Господин президент?
— Съжалявам, не мога.
— Но сигурно си спомняте къде сте били или какво сте правили по това време?
Мълчание.
— Господин президент?
— В-в момента се опитвам да си спомня. Бих желал да дойдете по-късно.
— Колко по-късно? — попита Бергстрьом.
— В осем часа.
Оливър ги наблюдаваше как излизат. Изправи се и бавно се приближи до малката гостна, където Джан работеше на едно бюро. Тя вдигна поглед, когато той влезе.
— Джан — каза и дълбоко си пое дъх, — аз… аз трябва да ти направя едно признание.
Сенаторът Дейвис направо беснееше: „Как можах да проявя такава глупост? Не подбрах когото трябва. Опитва се да разруши всичко, за което съм се трудил. Ще разбере какво се случва с тези, които застават на пътя ми.“ Дълго седя на бюрото си и се чудеше какво да предприеме. После вдигна телефона и набра един номер.
— Госпожице Стюарт, казахте ми да ви се обадя, когато имам нещо повече за вас.
— Да, господин сенатор?
— Позволете да ви кажа какво искам. Отсега нататък очаквам пълната подкрепа на „Трибюн“ — финансиране на кампанията, положителни уводни статии, всичко.
— И какво ще получа в замяна на всичко това? — попита тя.
— Президента на Съединените щати. Министърът на правосъдието току-що изготви заповед за арестуването му по обвинение в няколко убийства.
Последва ахване.
— Продължавайте.
Лесли Стюарт говореше толкова бързо, че Мат Бейкър не можа да схване и дума.
— За бога, успокой се — каза той. — Какво се опитваш да ми кажеш?
— Президента! В кърпа ми е вързан, Мат! Току-що разговарях със сенатора Тод Дейвис. Председателят на Върховния съд, шефът на полицията, директорът на ФБР и министърът на правосъдието в момента са в кабинета на президента със заповед за арестуването му по обвинение в убийство. Има куп доказателства срещу него, Мат, а той няма алиби. Това е новината на века!
— Не можеш да я пуснеш.
Тя изненадано го погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— Лесли, подобна новина е прекалено обвързваща, за да можеш просто да я… Искам да кажа, фактите трябва да се потвърдят и препотвърдят…
— И отново да се препотвърдят, докато не се появят на първа страница на „Уошингтън Поуст“? Не, благодаря. Нямам намерение да изпусна подобен шанс.
— Не можеш да обвиняваш президента на Съединените щати в убийство, без…
— И не възнамерявам да го правя, Мат — усмихна се тя. — Трябва само да напишеш, че има заповед за арестуването му. Това е достатъчно да го унищожи.
— Сенаторът Дейвис…
— … се обръща срещу зет си. Убеден е, че президентът има вина. Той самият ми го каза.
— Това не е достатъчно. Трябва първо да се потвърди, а…
— От кого — от Катрин Греъм ли? Да не си полудял? Или го пускаме веднага, или край с него.
— Не мога да ти позволя да го направиш без потвърждение за…
— Ти чуваш ли се какво говориш? Вестникът си е мой и ще правя с него каквото си поискам.
— Това е безотговорно — заяви Мат и се изправи. — Няма да позволя на никого от подчинените ми да го напише.
— И няма да има нужда. Аз сама ще го напиша.
— Лесли, ако го направиш, аз напускам. Завинаги.
— Не, напротив, Мат. С теб ще си поделим наградата за журналистика „Пулицър“. — Тя видя как той излиза от кабинета. — Ще се върнеш.
Лесли натисна бутона на вътрешния телефон.
— Доведете Золтер тук.
— Искам да науча хороскопа си за следващите двадесет и четири часа — каза тя и го погледна.
— Да, госпожице Стюарт. С удоволствие ще ви го направя. — Той извади от джоба си малка астрологична библия и я отвори. Разгледа положението на звездите и планетите в момента и ококори очи.
— Какво има?
Золтер вдигна поглед.
— Н-нещо много важно, изглежда, се случва. — Посочи библията. — Вижте. Преминаващият Марс е в деветия Плутон за три дни и така се получава квадрат на…
— Остави това — нетърпеливо каза Лесли. — Давай по същество.
Той примигна.
— Същество? А, да. — Отново погледна в книгата. — Нещо много важно се случва. Вие сте в центъра на това, което става. Ще станете дори още по-прочута, отколкото сте сега, госпожице Стюарт. Целият свят ще научи името ви.