Дейвис се обърна към младата жена:
— Аз съм непретенциозен човек. О, знам как ви е прозвучало това, но е истина. Роден съм тук и бих могъл да прекарам остатъка на живота си тук. В света няма такова място. Просто се огледайте наоколо, госпожице Стюарт. Не е ли раят на земята? Можете ли да ме обвините, че не искам да го напусна? Марк Твен е казал, че когато настъпи краят на света, той иска да е в Кентъки, защото той винаги изостава поне с двадесет години. На мен ми се налага да прекарам половината си живот във Вашингтон, а аз го ненавиждам.
— Тогава защо го Правите?
— Защото имам чувство за дълг. Нашите хора ме избраха за Сената и докато не гласуват за друг, аз ще си остана там и ще се мъча да давам най-доброто, на което съм способен. — Неочаквано изрече: — Искам да знаете колко се възхищавам на чувствата ви и на начина, по който се държахте. Ако бяхте решили да създавате проблеми, предполагам, че би се вдигнал голям скандал. Както и да е… аз искам да ви засвидетелствам почитта си.
Лесли го погледна.
— Реших, че може би ви се иска да се махнете за малко, да направите кратка екскурзия в чужбина, да пътувате. Естествено, аз ще поема…
— Моля ви, не го правете.
— Просто исках…
— Знам. Не познавам дъщеря ви, господин сенатор, но ако Оливър я обича, сигурно е нещо специално. Дано са щастливи.
— Мисля, че трябва да ви съобщя, че се връщат тук, за да се оженят повторно — сконфузено изрече той. — Джан иска тук да е църковният им брак.
Това беше като нож в сърцето.
— Ясно. Добре. Няма за какво да се тревожат.
— Благодаря ви.
Сватбата се състоя две седмици по-късно в параклиса на църквата „Калвъри“, където Лесли и Оливър щяха да се венчаят. Храмът беше претъпкан.
Оливър Ръсел, Джан и сенаторът Дейвис стояха пред свещеника. Джан Дейвис беше привлекателна едра брюнетка с аристократично излъчване.
Наближаваше краят на церемонията.
— Бог е решил мъжът и жената да се свържат в свещен съюз и докато вървите заедно през живота…
Вратата на църквата внезапно се отвори и вътре влезе Лесли Стюарт. За миг тя постоя в дъното и се заслуша, после отиде до последната пейка.
Свещеникът казваше:
— … и така, ако на някого е известна причина, поради която тази двойка не бива да встъпва в свещен брачен съюз, нека проговори сега или завинаги да… — Той вдигна очи и видя Лесли. — … запази тайната.
Всички започнаха да се обръщат към Лесли и си шепнат. Хората предусетиха, че ще станат свидетели на драматична сцена, и църквата се изпълни с внезапно напрежение.
Свещеникът за миг помълча, а после нервно се прокашля.
— В такъв случай в съответствие с властта, която ми е предоставена, аз ви провъзгласявам за мъж и жена. — В гласа му се долавяше дълбоко облекчение. — Можете да целунете булката.
Когато той отново вдигна поглед, Лесли си беше отишла.
В последната бележка в дневника на Лесли Стюарт пишеше:
Мило дневниче, сватбата беше прекрасна. Булката на Оливър е много красива. Носеше бяла рокля от дантела и сатен с бюстие и наметка. Оливър беше много красив. Изглеждаше щастлив. Радвам се.
Защото преди да приключа с него, ще го накарам да съжалява, че изобщо се е родил.
ВТОРА ГЛАВА
Именно сенаторът Тод Дейвис беше уредил помирението на Оливър Ръсел с дъщеря си.
Той беше вдовец, мултимилиардер, притежаваше тютюневи плантации, мини за въглища, петролни полета в Оклахома и Аляска и състезателни коне от световна класа. В ролята си на лидер на мнозинството в Сената той беше един от най-влиятелните мъже във Вашингтон, а това беше петият му мандат. Беше човек, чиито принципи се свеждаха до простичкото: „Никога не забравяй услуга, никога не прощавай обида.“ Гордееше се с това, че има нюх към победителите както на хиподрума, така и в политиката, и отрано беше забелязал Оливър като потенциален лидер. Фактът, че младият мъж щеше да се ожени за дъщеря му, беше неочаквано преимущество, докато, разбира се, Джан необмислено развали работата. Новината за предстоящата сватба между Оливър Ръсел и Лесли Стюарт обезпокои сенатора.
Сенаторът Дейвис за пръв път видя Оливър Ръсел, когато адвокатът се зае е уреждането на някакъв правен въпрос. Сенаторът беше впечатлен. Оливър беше интелигентен, красив, имаше дар-слово и момчешки чар, който привличаше хората. Оттогава Дейвис редовно обядваше с него, а Оливър дори не предполагаше колко внимателно е наблюдаван.
Само месец след като се запознаха, сенаторът повика Питър Тейгър.