— Дами, виждам, че и двете сте тук.
Репортерката отчаяно погледна към телевизора.
— Ако е заради някой друг, вината е твоя, Джордж.
— Може би греша, Кристен.
Сайм Ломбардо извади един 22-калибров полуавтоматичен пистолет от джоба си и започна да завива заглушител на дулото.
— Не! — изкрещя Дейна. — Не можеш…
Той вдигна пистолета.
— Млъквай. Към спалнята — хайде.
— О, боже! — прошепна Мариан.
— Слушай… — каза Дейна. — Можем…
— Казах ти да млъкнеш. А сега се размърдай.
Тя погледна към телевизора.
— Винаги съм вярвал във възможността човек да прощава, Кристен. Не искам да загубим това, което имахме — това, което можем отново да имаме.
Същите гласове се чуваха и от телевизора в спалнята.
— Казах ви и на двете да се размърдате! — заповяда им Сайм. — Хайде да приключваме с тази работа.
Когато и двете ужасено и колебливо се запътиха към спалнята, червената лампичка на камерата в коридора изведнъж светна. Ликовете на Кристен и Джордж избледняха от екрана и говорителят обяви:
— Прекъсваме тази програма, за да ви покажем на живо една гореща новина от района Уитън.
Холът на Горманови внезапно се появи на екрана. Двете жени се виждаха на преден план, а Сайм беше в дъното. Той се обърка и спря.
— Какво… какво, по дяволите, е това?
В подвижната телевизионна станция техниците гледаха как новата картина излиза на екрана.
— О, боже! — възкликна Върнън Милс. — На живо сме!
Дейна погледна екрана и безмълвно се помоли. Обърна се с лице към камерата.
— Аз съм Дейна Еванс на живо от дома на Карл Горман, който беше убит преди няколко дни. Интервюираме човек, който може да ни даде информация за убийството му. — Тя се обърна с лице към Ломбардо. — И така… желаете ли да ни кажете как точно се случи.
Той стоеше и не можеше да помръдне, гледаше се на екрана и нервно облизваше устни.
— Хей!
От екрана на телевизора той се чу да казва „Хей!“ и видя образът си да се движи, когато замахна към Дейна.
— Какво… какво, по дяволите, правиш? Какъв номер е това?
— Не е номер. В ефир сме. Два милиона души ни гледат.
Ломбардо видя образа си на екрана и бързо пъхна пистолета в джоба.
Репортерката погледна Мариан Горман, а после впи поглед в очите на Сайм Ломбардо.
— Питър Тейгър стои зад убийството на Карл Горман, нали?
В сградата „Дейли“ Ник Рийс беше в кабинета си, когато неочаквано вътре нахълта един от помощниците.
— Бързо! Я виж това! В къщата на Горман са.
Той включи телевизора на шести канал.
— Питър Тейгър ли ти поръча да убиеш Карл Горман?
— Не знам за какво говорите. И изключете проклетия телевизор, преди да…
— Преди да какво? Да не би да възнамеряваш да ни убиеш пред два милиона зрители?
— Господи! — извика Ник Рийс. — Изкарайте няколко патрулни коли. Веднага!
В Синята стая в Белия дом Оливър и Джан изумени гледаха УТЕ.
— Питър? — бавно изрече той. — Не мога да го повярвам!
Секретарката на Питър Тейгър забързано влезе в кабинета му.
— Господин Тейгър, включете телевизора на шести канал.
Тя нервно го погледна и веднага излезе. Той озадачено погледна след нея. Взе дистанционното, натисна едно копче и телевизорът забръмча.
— … и пак ли Питър Тейгър е човекът, отговорен за смъртта на Хлое Хюстън? — питаше Дейна Еванс.
— Нищо не знам за това. Трябва да питаш него.
Питър Тейгър гледаше екрана и не можеше да повярва на очите си. „Това не може да е истина! Бог не би ми причинил подобно нещо! — Скочи на крака и хукна към вратата. — Няма да им позволя да ме хванат. Ще се скрия! — После обаче се спря. — Къде? Къде мога да се скрия?“ Бавно се приближи до бюрото и тежко се отпусна на един стол.
В кабинета си Лесли Стюарт ужасена гледаше интервюто.
„Питър Тейгър? Не! Не! Не! Не!“ Грабна телефона и набра някакъв номер.
— Лайл, спри това! Не трябва да се пуска! Чуваш ли ме? Това…
Чу как той й казва:
— Госпожице Стюарт, вестниците от половин час са пуснати по улицата. Казахте…
Тя бавно постави слушалката. Погледна заглавието в „Уошингтън Трибюн“: „Президентът Ръсел обвинен в убийство.“
После вдигна поглед към поставената в рамка на стената първа страница: „Дюи разгромява Труман.“
„Ще станете още по-прочута, отколкото сте сега, госпожице Стюарт. Целият свят ще научи името ви.“
Утре тя щеше да стане за посмешище.
В дома на Горман Сайм Ломбардо за последен път трескаво се погледна на екрана и заяви:
— Махам се оттук.
Изтича до входната врата и я отвори. Пет-шест полицейски коли тъкмо спираха пред къщата.