— Смятам, че открих следващия ни губернатор.
Тейгър беше искрен човек, израснал в набожно семейство. Баща му бил учител по история, а майка му — домакиня, и всички ходели редовно на църква. Когато бил на единадесет години пътувал е кола с родителите си и малкия си брат, когато спирачките на колата отказали. Станала катастрофа, в която единственият оцелял бил Питър, който загубил едното си око.
Той вярваше, че Господ го е пожалил, за да може да разпространява Божието слово.
Разбираше динамиката на политиката по-добре от всеки друг. Тейгър знаеше къде се крият гласовете и как да ги спечели. Имаше някакво шесто чувство за това, което хората искаха да чуят, и това, което им беше омръзнало да слушат. Но още по-важен за сенатора Дейвис беше фактът, че Питър Тейгър беше човек, на когото може да се разчита, човек, който държи на думата си. Хората го харесваха. Черната превръзка, която носеше, му придаваше неповторим вид. Това, което беше от най-голямо значение за Тейгър, беше семейството му. Сенаторът никога не беше срещал човек, който толкова да се гордее с жена си и децата си.
Когато Дейвис се запозна с него, той се канеше да започне работа в министерството.
— Толкова много хора имат нужда от помощ, господин сенатор. Искам да направя каквото мога.
Но сенаторът Дейвис го разубеди.
— Помисли си на колко повече хора можеш да помогнеш, като работиш за мен в Сената на Съединените щати.
Изборът беше успешен. Тейгър добре си вършеше работата.
— Човекът, чиято кандидатура за губернатор смятам да издигна, е Оливър Ръсел.
— Адвокатът?
— Да. Той е непринуден. Имам предчувствието, че ако застанем зад него, ще спечели.
— Интересно, господин сенатор.
Двамата започнаха да обсъждат въпроса.
Сенаторът Дейвис разказа на Джан за Оливър Ръсел.
— На момчето му предстои блестящо бъдеще, скъпа.
— На него и миналото му е блестящо, татко. Той е най-големият донжуан в града.
— Е, скъпа, не трябва да обръщаш внимание на клюките. Поканих Оливър на вечеря в петък.
Вечерята в петък вечер мина добре. Оливър беше очарователен и въпреки предубеждението си Джан започна да изпитва симпатия към него. Сенаторът седеше, наблюдаваше ги и задаваше въпроси, с цел да накара Оливър да покаже най-доброто от себе си.
В края на вечерта Джан го покани на вечеря следващата събота.
— С удоволствие — отвърна той.
След тази вечер двамата започнаха да се срещат.
— Скоро ще се оженят — предрече сенаторът пред Питър Тейгър. — Време е да започнем с кампанията му.
Извикаха Оливър в кабинета на сенатора Дейвис.
— Искам да ти задам един въпрос — каза сенаторът. — Какво ще кажеш да се кандидатираш за губернатор на Кентъки?
Той учудено го изгледа.
— Аз… аз не съм мислил по този въпрос.
— Е, ние с Питър сме го обмислили. Догодина предстоят избори. Така ще имаме предостатъчно време, за да те подготвим, да накараме хората да разберат кой си. С наша подкрепа няма да загубиш.
Оливър знаеше, че това е вярно. Сенаторът Дейвис беше влиятелен човек, управляваше една добре смазана политическа машина, машина, която можеше да създава легенди или да унищожи всеки, който й се изпречи на пътя.
— Трябва изцяло да се посветиш на това — предупреди го той.
— Ще се посветя.
— Имам още една, още по-добра новина за теб, синко. Що се отнася до мен, това е само първата крачка. Изкарваш един-два мандата като губернатор и ти обещавам, че ще те преместим в Белия дом.
— Сериозно… сериозно ли говорите?
— Не се шегувам за такива неща. Няма нужда да ти казвам, че това е векът на телевизията. Ти притежаваш нещо, което не се купува с пари — чар. Харесват те. Ти наистина обичаш хората и това личи. Същото качество притежаваше и Джак Кенеди.
— Аз… аз не знам какво да кажа, Тод.
— Няма нужда да казваш нищо. Налага се да замина за Вашингтон, но щом се върна, се хващаме за работа.
След няколко седмици започна кампанията за губернатор. Плакати с лика на Оливър заляха щата. Той се появи по телевизията и на митинги и политически семинари. Питър Тейгър проведе свои частни проучвания на общественото мнение, които показаха, че рейтингът на Оливър се покачва с всяка седмица.
— Нараснал е с цели пет пункта — съобщи той на сенатора. — Изостава от губернатора само с десет пункта, но все още имаме доста време. Само след пет седмици трябва да се изравнят.
Дейвис кимна.
— Оливър ще спечели. И дума не може да става за друго.
Тод Дейвис и дъщеря му закусваха.
— Нашето момче вече предложи ли ти женитба?
Джан се усмихна.
— Все още не ми го е казал направо.