— Нямам нищо против — обясних.
Двамата слязоха и разгледаха следите. Същевременно споделяха тихо мислите си и, види се, бяха на едно мнение. После Джим рече:
— Щом Олд Шетърхенд казва, че си имаме работа с две отделни групи, то това трябва да е така. Ние обаче забелязваме следи само на една група. Къде е другата?
— По петите на първата.
— Но следата й, сър! Ние не я виждаме.
— А тя все пак лежи ясно пред вас. Откъде са дошли хората, които са бивакували тук, и накъде са тръгнали?
— Дошли са право от юг и са продължили на запад. Дирята е достатъчно ясна, а втора няма.
— Я разгледайте тоя фрапиращ ъгъл, който двете дири образуват! Колко невероятно е, че уестмани правят един такъв околен път! Те са яздили оттук на запад и е логично да се предположи, че са дошли от изток.
— Well. Но нали виждаш, че са пристигнали от юг.
— Та това изобщо не е тяхната диря! Погледни на изток! Нищо ли не забелязваш там?
Джим изпълни каквото му казах и после каза:
— Стой, сега виждам! По тревата като че ли има една по-тъмна черта. Тя едва се вижда, ала все пак още се различава. Тази ивица ще да е вчерашната диря на хората, които са пренощували тук. Тревата през това дълго време се е изправила пак.
— Да, сега ти си на вярната следа, мастър Джим Снафъл.
— А южната диря?
— Тя е на многоброен отряд ездачи, който е идвал от юг и много вероятно е възнамерявал да продължи в северна посока. Когато открили обаче тук бивака, извили настрани, за да яздят след първата група.
— Да, така е, сър.
— Но какъв е бил първият и какъв вторият отряд? — попитах сега вече да изпитам тяхната проницателност.
— Първият се е състоял от бели, вторият — от индианци.
— Какви причини имаш за това мнение?
— Две. Първо, вторият отряд е наброявал най-малкото шейсет ездачи и тъй като е невероятно в тази местност да са се събрали толкова много бели, може с основание да се предположи, че това са били червенокожи. И второ, конете им са нямали подкови, както ще забележиш, ако разгледаш по-внимателно дирята. Толкова много неподковани коне обаче могат да бъдат яздени само от индианци.
— Тук имаш право, но по каква причина първият отряд трябва да се е състоял само от бели?
— Защото следите показват, че конете са били подковани и защото нашият пленник тук, който все пак е бял, е принадлежал към този отряд.
— Правилно, мастър Джим. Но той ще го отрече.
— Тогава би трябвало да предположим, че принадлежи към червенокожите, само че в тоя случай нашите ножове ще си разменят някоя и друга думичка с него.
Аз също бях убеден, че нашият пленник принадлежеше към белите и по някаква причина се е отделил от тях, ала ми беше много удобно Джим да го изкара във връзка с индианците. Въздействието се прояви незабавно, защото той се врече бързо:
— Лъжеш се, мастър Джим Снафъл. Тъкмо от тези червенокожи исках да се измъкна.
— Няма да се оставим да ни подведеш.
— Аз размислих и стигнах до разбирането, че за мен ще бъде по-добре да ви кажа истината.
— Това би било много разумно от твоя страна — обърнах се аз към него, — защото ние нямаме склонността да се оставяме да ни заблуждават. Скоро ще настигнем червенокожите, а после ще разговаряме и с белите, към които принадлежи този, когото си окрал. Ти ще бъдеш изправен срещу него.
— Можете да го сторите. Аз не съм искал да го окрада.
— Охо! Този кон и всички останали вещи да не би да не са негова собственост?
— Да, всичко му принадлежи.
— И да не би пък да ти е заел коня?
— Да, така е. Той ми го зае. Сега искам да бъда откровен с вас и ако ме изслушате, ще направите услуга не само на мен, но и на себе си, понеже се каните да яздите след червенокожите.
— Хубаво, но не лъжи повече! Как ти е името?
— Казвам се Пъркинс. Аз и още двама уестмани бяхме наети от един бял да го преведем през планините. Конят е негов.
— Кой и какъв е той?
— Това ние не знаехме точно. Той не говори много. Трябва да го наричаме мистър Джафар.
— Джафар! Аха! Говори ли английски?
— Колкото да го разбираме.
— Има ли още някой при него?
— Той има двама слуги, които е наел в Лондон.
— Не знаеш ли откъде е?
— Не. Мистър Джафар има такова поведение, че не можем да го разпитваме за живота му.
— Но сигурно е заможен?
— Да, има два товарни коня и ни плаща добре. Навярно не е християнин.
— Защо смяташ така?