— Тук те са се съвещавали. Де само да знаехме за какво!
— Аз знам — декларирах. — За броя на белите, които следват.
— Така ли мислиш? Защо?
— Досега са яздили в дирята на белите. Тук обаче са я напуснали и двама от тях са слезли да я огледат. Тъй като на това място са внимавали да не заличат следата на бледоликите, тя и за нас е все още ясно различима и аз искам да видя как трябва да възприемаме показанията на Пъркинс.
Скочих и заразглеждах отпечатъците. Трудно беше да се добие сигурна представа, защото мястото, на което червенокожите бяха запазили дирята, не беше дълго, а за мен беше много важно да открия обратна следа от конско копито. След дълго сравняване постигнах все пак желания резултат. Намерих отпечатък от копито, но един-единствен, който показваше противоположната посока, а и той беше толкова лек и неясен, че можах да го открия единствено защото Пъркинс беше твърдял, че е яздил обратно. Той следователно беше казал истината. Аз, разбира се, трябваше да отчета, че индианците също са забелязали тази стъпка. Но тогава те непременно щяха да разпратят съгледвачи, за да издирят единичния ездач. В този случай обаче ние щяхме отдавна да ги срещнем или поне да открием техните следи. Тъй като нито едно от двете не се беше случило, засега нямаше защо да се боим от индианците.
2. Един персийски мирза
Продължихме прекъснатата езди и след известно време видяхме, че двама индианци са се отклонили — единият надясно, другият наляво.
— Дали пък не са препуснали напред като съгледвачи? — попита Джим Снафъл.
— Много вероятно. Предводителят е разбрал от следите, че е наближил белите и е изпратил тези съгледвачи напред за по-голяма сигурност. Скоро ще видим къде са се присъединили отново към отряда.
Приблизително четвърт час по-късно се върна към основната следа първо дирята на единия и после на другия и ние можехме сега да очакваме не след дълго да достигнем мястото на нападението. Тъй като червенокожите можеха да се намират още там, беше необходима извънредно голяма предпазливост, ако не искахме да се натъкнем неочаквано на тях. Ето защо аз яздех на известно разстояние пред другите, всеки миг готов да бъда забелязан или нападнат.
За щастие това опасение не се изпълни. Местността беше осеяна с храсти и аз можех зад всеки буш да очаквам враг. Ето че шубракът изведнъж свърши и аз видях бивака на индианците на една морава, отдалечена най-много на петстотин крачки от мен.
Животните им се разхождаха свободно нагоре-надолу. Сред тях забелязах повече от дузина товарни коне, предназначени да носят провизиите. Тъй като червенокожите се намираха на бойната пътека, нямаха време да ходят на лов, а секретността на тяхното намерение не им позволяваше да се издават с изстрели. Червенокожите образуваха кръг, където, изглежда, се водеха важни обсъждания. Той беше толкова гъст, че погледът не можеше да проникне между отделните хора. Аз яздих едно късо разстояние обратно, вързах коня си и подканих пристигналите се Снафълс да сторят същото.
— Да слезем? — попита Джим. — Следователно не бива да продължим?
— Не. Индианците са спрели там.
— Най-сетне ги настигнахме! Пипнали ли са белите?
— Да.
— Добре, нека видим!
Свалихме скаута от коня, вързахме го за един храст и се придвижихме после дотолкова напред, колкото бе възможно, без да бъдем забелязани.
— Вярно, това са команчите — каза Джим. — Белите не се виждат. Вероятно се намират във вътрешността на кръга. Какво ще правят червенокожите с тях?
— Скоро ще узнаем. Много зависи от това, дали при нападението се е проляла кръв. Ако е бил ранен или убит някой червенокож, на белите няма да бъде отпуснат дълъг срок.
— Те ще бъдат заклани още тук, на място. Да, такова е и моето мнение.
— Моето обаче — не.
— Мислиш, че червенокожите ще мъкнат по-нататък пленниците си?
— Да, макар и не прекалено далеч. Осъждането и екзекуцията на пленници при индианците става с тържественост, за която се изисква подходящ бивак. Мястото, където се намират те сега, не е такова. Няма вода за едно по-дълго пребиваване, а и не е достатъчно сигурно. Твърде е открито. Който се намира там, лесно може да бъде видян. Ето защо мисля, че команчите скоро ще потеглят, за да си потърсят по-добър терен.
— Well, тогава ще ги следваме по петите! Главният въпрос е дали ще ни се удаде да освободим пленниците. Ние сме само трима срещу седемдесет червенокожи. Това вече е много…