Преди да започне гората, местността бе осеяна с отделни храсти. Те стигаха близо до нас, а няколко бяха изсъхнали от липса на влага. Пъркинс трябваше да събере съчки и скоро запламтя огън, над който се печеха зайците. По време на това приятно занимание и последвалото го ядене, аз трябваше да разказвам на Джафар за минали събития. За рискованото начинание, в което възнамерявах днес да се впусна, не говорих, докато станах и мятайки пушките си на рамо, се нагласих за тръгване. Тогава Пъркинс попита:
— С пушките ли се каниш да вървиш, сър? Ако червенокожите те заловят, тези скъпоценни пушки завинаги са изгубени.
— Pshaw! Аз вече нееднократно съм бил залавян, при което са ми отнемани оръжията, и все пак винаги съм се измъквал, без да ги оставя. Не се страхувай за мен.
С тези думи потеглих.
3. Старият вожд
Преди всичко трябваше да внимавам да не оставям никакви следи. До гората не беше необходимо да си давам голям труд, защото избирах голите места. Те бяха спечени от слънцето до здравината на камък и не поддаваха на стъпките. Впрочем със сигурност следваше да се очаква, че индианците няма да дойдат към тази страна.
Но в гората работата стана по-трудна. Почвата беше мека и аз се видях принуден да лазя на четири крака. За посоките не се съмнявах. Знаех откъде команчите идваха и следователно мястото, където трябваше да достигнат гората. Оттам те вероятно щяха да отидат направо в дерето, за да вземат вода. И там исках да се скрия.
Ако можех да вървя по нормалния начин, щях да достигна мястото след най-много пет минути, но сега ми бе необходим повече от час, додето отида до водата. Там се огледах, трябваше да се скрия, но къде? Не се наложи дълго да търся. Тук лежеше едно мъртво дърво, изцяло оплетено в див бръшлян. Той се ширеше буйно и по-нататък и беше така обвил и покрил с ластари съседния храсталак, че той бе започнал да линее и същевременно образуваше гъста зелена драперия, под която можех да се скрия. Вярно, трябваше да приема, че нямаше да съм първото същество, потърсило тук убежище. Запълзях навътре, проправяйки си път с мечкоубиеца. И наистина подплаших всякакви гадинки, видях дори две гърмящи змии, които изпълзяха бързо. Това щеше да е лоша компания и добре че не се насочиха към смутителя на спокойствието им. Сигурно се бяха нахранили наскоро, а когато тези животни са сити, човек няма защо да се страхува толкова от тях.
Сега припълзях колкото може по-навътре под бръшляна, но много се пазех да не откъсна някои мустачета, което лесно можеше да ме издаде на червенокожите. Тъй като се предполагаше, че престоят ми на това място нямаше да бъде кратък, аз се разположих възможно най-удобно и зачаках задаващите се събития. При такива обстоятелства времето на човек минава много бавно, минутите се превръщат в часове. Възможно беше също индианците да не държат права посока и следователно да навлязат в гората от някое друго място. Ако беше така, изпълнението на моето намерение щеше да се затрудни.
Ето защо се зарадвах, когато най-сетне чух шум, който приближаваше към мен. Команчите идваха. Първо видях двама червенокожи, които бяха избързали с конете си напред, за да потърсят някое подходящо място. Те се огледаха и единият каза:
— Тук мястото е добро. Нека моят брат слезе, аз ще отида да доведа другите.
Той пое обратно, а спътникът му слезе от седлото и поведе коня си към водата да го напои. След малко дойде целият отряд, но без вожда. Видях двамата слуги и двамата водачи на персиеца, които бяха вързани и открих за моя радост също и Двамата Снафълс. Не бяха ранени и яздеха мулетата си. Хитростта ми беше успяла: индианците бяха намерили тези две животни. Пленниците бяха вдигнати от седлата и сложени в легнало положение на земята. Червенокожите също насядаха и пуснаха конете да си търсят из шубрака листа и трева. Едва сега можех да бъда сигурен, че следата ми ще остане неоткрита. Че вождът не беше дошъл веднага заедно с другите, можеше да ми е само приятно. То-кай-хун считаше неподобаващо за ранга си да язди сред обикновените воини и беше останал на известно разстояние назад. Ако стореше това и по-късно, можеше да се очаква, че няма да потегли едновременно с хората си, а ще изчака няколко минути. В този случай щях да получа възможност да го доведа в своя власт, ако още преди туй не се явеше някоя друга.