Выбрать главу

— Но ти все пак няма да ме убиеш! — заяви оня упорито.

— Не се заблуждавай повече! Моето търпение ще се свърши, ако не се съгласиш с предложението, което сега ще ти направя.

— Аз го знам. Не е необходимо да ми го казваш. Ти искаш да си имаш обратно пленените бледолики и в замяна да ме освободиш.

— Това действително е вярно. Какво ще кажеш по въпроса?

— Ти задържаш мен, а ние задържаме тях.

— Тогава си изгубен!

— Pshaw! Ти си Поразяващата ръка, който няма да пролее кръв. Ето защо пленниците ще останат в наша власт.

То-кай-хун мислеше, че ме превъзхожда, но аз бях сигурен в работата си. Пъркинс обаче се почувства възмутен от тази нагла упоритост и не можеше по-дълго да мълчи. Той каза гневно:

— Режи го по-изкъсо, сър! Многото приказки, дето ги редиш с червенокожия, само го подтикват към по-голямо безсрамие. Той ще си получи добре заслужения куршум и после ние ще побързаме след неговите хора, за да освободим белите. На тях в никой случай няма да им се случи нещо. Необходимо е само да уведомим команчите, че сме спипали вожда им. Тогава те ще са принудени заради него да щадят пленниците. Не е нужно да знаят, че ние междувременно сме пуснали един куршум в твърдия му череп. Не се занимавай повече с него!

Аз кимнах и се обърнах към вожда:

— Ти чу какво каза този бял. Той има право и аз ще сторя каквото желае. Питам те значи за последен път, съгласен ли си с размяната на пленниците?

— Не — отговори той подигравателно. — Ха застреляйте ме, де!

— Ти мислиш, че няма да те застрелям, и имаш право. Хванал си се упорито за моята честност, но хитростта на Олд Шетърхенд май ти е още непозната. Аз ще те убия, но не тялото ти, а твоята душа.

— Моята душа? — попита оня удивено. — Как можеш да теглиш куршума на душата на някого?

— Ще ти покажа. Човек може така да простреля душата на един червен мъж, че тя да е изгубена за Вечните ловни полета. Мастър Пъркинс, бих желал да си доставя удоволствието малко да погърмя с револвера си. Ще бъдеш ли така добър да държиш нещото, по което искам да стрелям? Пристъпи насам, моля, и протегни ръка!

Оставих го приблизително трийсет крачки странично от вожда и наместих ръката му в хоризонтално положение: После отидох до коня на главатаря, смъкнах амулета, отнесох до Пъркинс, дадох му го в ръката и казах:

— Тъй, мастър Пъркинс. В тоя амулет е вложена душата на То-кай-хун, вожда на команчите. Аз първо ще я надупча с куршумите си, а след това ще изгоря торбичката, за да бъда съвсем сигурен, че вождът никога няма да пристъпи във Вечните ловни полета. После ще го пуснем да си върви. Та на тялото му значи нищо няма да се случи и никой няма да може да каже, че Олд Шетърхенд го е убил. Но той няма да има право да се върне при своите, защото неговото име ще угасне сред вълните на позора и той няма да има възможност да го придобие отново, като си набави нов амулет, понеже не е изгубил стария в битка, а той му е бил отнет с хитрост и така поруган, че никога вече няма да успее да възстанови честта на своя притежател.

Забелязах за свое задоволство, че планът ми е правилен. От ужас очите на То-кай-хун приеха втренчен, стъклен израз. Искаше да заговори, но от устата му не се отрони нито звук. После избликна дрезгав, гъргорещ крясък. Опита се да се изправи във вървите си и извика накрая, когато дигнах револвера и го прицелих към торбичката с амулета, с пронизителен глас:

— Стой! Махни оръжието! Не стреляй… не стреляй!

Аз не спуснах ръка, а задържах револвера в готовност за стрелба, но обърнах лице към вожда и запитах:

— Значи си съгласен, че честта и душата ти ще бъдат завинаги изгубени, ако сега стрелям?

— Да.

— И ме молиш да не го правя?

— Да. Махни оръжието!

Отпуснах ръката с револвера и обясних:

— Сигурно вече съзнаваш, че още не познаваш напълно Олд Шетърхенд. Но в моята доброта не си се измамил. Аз съм готов да проявя милост, ако направиш каквото поискам.

— Бледоликите ще бъдат разменени срещу мен!

— Pshaw! Това го поисках преди малко, сега обаче искам повече.

— Какво пак, какво? — бързо попита вождът, отново изплашен.

— Ти се мислиш за по-умен от мен и подигравателно отблъсна моето справедливо предложение. Аз останах спокоен, защото знаех, че ще претърпиш поражение. Олд Шетърхенд не е мъж, когото можеш да излъжеш. Моето искане сега е по-голямо. Решавай се бързо, иначе стрелям. — Насочих отново револвера към амулетната торбичка, която Пъркинс държеше нависоко, и продължих: — Съгласен ли си пленените бледолики да бъдат веднага освободени и да получат обратно своята собственост до най-дребния предмет?