— Да.
— Ще изготвиш ли сега един тотем, който е достатъчно само да покажа, за да ми бъдат те предадени без всяка опасност за мен?
— Ще го сторя.
— И никога няма да предприемеш отново нещо враждебно срещу тези мъже и също срещу мен?
— Но ти искаш прекалено много!
— Кажи «да»! Няма да чакам. Едно… две… тр…!
— Не стреляй! Обещавам и това.
— Едно голо обещание не ми е достатъчно. Каквото решим сега, ще скрепим с лулата на мира.
— Великия дух отвърна своята ръка от мен и ме предаде в твоя власт. Аз трябва да направя каквото искаш. Кога ще ме освободиш?
— Да те освободя? За това сега вече и дума не може да става. Аз ти направих предложение да те разменя срещу пленниците. В своето заслепение ти не се съгласи, а ми отговори с присмех и подигравка. Ето защо ти казах после, че моето искане сега се промени. Ти ще освободиш пленниците за това, че няма да унищожа амулета ти, но си оставаш мой пленник. Какво ще сторя с теб и дали по-късно ще те пусна, ще зависи изцяло от моята милост.
— С това не мога да се съглася — извика той изплашен. — Тяхната свобода срещу моята. Те са шест мъже, а аз съм само един. Значи аз давам повече от теб.
— И това го казва То-кай-хун, дето вярва, че е най-великият вожд на команчите? Аз не бих се поколебал да разменя свободата си срещу тази на неколкостотин червени воини. А ти се считаш за по-малко ценен от шестима? Сега за свое удивление узнавам колко ниска стойност има един вожд на команчите:
Тези думи нямаше как да не го засрамят. Ето защо той опита да поправи извършената грешка, като каза:
— Знаеш, че това не са обикновени бледолики. Сред тях има изтъкнати воини.
— Точно по тази причина трябва да се чувстваш почетен, че притежанието ти за мен стои по-високо, отколкото тяхното за вас. Аз в никой случай няма да отстъпя от последното си искане.
— А аз изисквам свобода за свобода…
— Това щях да приема преди малко. Твоето държане обаче повиши моите претенции. Олд Шетърхенд не допуска току-така безнаказано да го подиграват. И тъй, съгласен ли си, или не?
— Не.
— Наблюдавай тогава какво ще се случи. Мастър Пъркинс, дръж високо!
Той го стори и аз натиснах спусъка. Торбичката се поклати, куршумът ми я беше «лизнал». Вождът се разкрещя ужасен:
— Не стреляй повече!
— Значи искаш да изготвиш тотема?
— Да… Но тук нямам нищо, върху което да изрисувам писмото.
— Вие изразявате вашите знаци върху кожа и ги натривате с червена боя. Такава кожа ни липсва. Затова ще ти дам хартия и молив.
— Аз не съм се учил да пиша по маниера на белите. Не мога да правя «говоряща хартия»[10].
— Не е и нужно, защото няма да я четат бели, а твоите воини. Ще ти дам няколко листа от моя бележник. Върху тях ще можеш да изрисуваш с молива фигурите си къде-къде по-лесно, отколкото да ги врязваш в кожа.
Той ме погледна замислено. По лицето му мина трепет на задоволство. Какво означаваше той, за съжаление разбрах едва по-късно. После забеляза:
— Както искаш. Ще опитам. Но сега не мога да го сторя, защото съм вързан.
— Ще ти махнем вървите от ръцете, за да можеш да пишеш.
Аз застанах близо до него, за да направя невъзможен опита му за бягство. Писа дълго, докато свърши. После ми даде хартиите, без дума да каже. Също така спокойно се остави да бъде пак вързан.
Трябваше да проуча внимателно тотема, защото ако не разберях един-единствен лукав знак, се излагах на опасност. Но не открих нищо, което можеше да породи подозрение, тотемът беше честен. Той се състоеше от малки групи фигурки, подобни на онези, които децата рисуват със своите необучени ръце. Първата група представляваше един лежащ на земята мъж с пера на главата, значи индиански вожд. Той беше вързан, а над главата му се виждаше знакът на То-кай-хун. До него стоеше една фигура, която във всяка ръка имаше пушка. Ръцете й бяха в съотношение с тялото неимоверно големи, а над главата й имаше още една, трета ръка. Така бях изобразен аз, Поразяващата ръка. От едната ми страна седяха две фигури. Едната имаше на главата си висок, окръглен калпак, тя трябваше да е Джафар. Другата беше нарисувана с високи ботуши — просто като бял. Тази група трябваше да каже: Поразяващата ръка, Джафар и още един бледолик са пленили То-кай-хун.
По подобен начин бяха издържани и останалите групи, с които вождът изразяваше какво трябва да стане според нашето споразумение. Вярно, искаше се, тъй като фигурите бяха детински нарисувани, много проницателност да се разгадае какво изобразява всяка отделна, но разшифроваше ли се това, значението идваше от само себе си. Най-важното бе, че не намерих никакъв опит за измама.