— Нали нямаш нищо против, че ти правим компания, а?
— Прерията е открита за всекиго, сър.
— Охо! Та това звучи така, сякаш ти е съвсем все едно, че искаме да ти дадем съвет и помощ.
— Много мило от ваша страна, ала аз не се нуждая нито от съвет, нито от помощ.
— Не? — попита Джим, като повдигна вежди и ме погледна умислено. — Значи не си се объркал?
— Не.
— Хм-м! Странно! Залагам мулето си срещу младо яре, че не си уестман. Откъде идваш всъщност?
— От Германия.
— Немец? Хм, това действително е много вероятно. Лицето, костюмът ти, всичко по теб е немско. А може ли човек да узнае какво те води насам и как се казваш?
— Защо не? Но аз бях пръв тук и следователно имам правото по-напред да ви поставя този въпрос.
— Bless me (Дявол го взел), тоя мъж спазва добрите обичаи! Е, добре, понеже ние действително дойдохме по-късно, ще се представим, като ти кажем, че сме истински уестмани, а не неспортсменски ловци, каквито сега със стотици правят старата прерия несигурна. А как се казваме? Нашето истинско име ще ти бъде безразлично, защото цял свят ни нарича само Двамата Снафълс, заради носовете ни, както трябва да знаеш. Това е малко досадно, но ние така сме свикнали, че пет пари не даваме. Сега знаеш какви сме и как се казваме и мисля, че ти също ще отговориш на моя въпрос.
— С най-голямо удоволствие — отвърнах, като си послужих с неговите собствени думи: — Аз също ще ви кажа, че съм истински уестман, а не неспортсменски ловец, каквито сега със стотици правят старата прерия несигурна. А как се казвам? Моето истинско име ще ви бъде безразлично, защото цял свят ме нарича само Олд Шетърхенд.
При тези думи Джим Снафъл подскочи нависоко и извика:
— Олд Шетърхенд? Heigh-day![2] Тогава ние имаме голямата чест, най-прославения…
Не можа да продължи, защото неговият брат Тим го прекъсна:
— Глупости! Хич не се оставяй да те занасят, стари Джим! Я огледай тоя мъж както трябва! Той и Олд Шетърхенд! Зная със сигурност, че имаш очи на главата си.
Джим откликна на подканата, като плъзна поглед по мен, след което се съгласи разочаровано:
— Well, имаш право, стари Тим, тоя мъж не е Олд Шетърхенд. Как само си го въобразих! Ако той беше Олд Шетърхенд, човек би могъл да вземе някоя миеща мечка за гризли.
Докато казваше това, той седна пак. Аз му отговорих:
— Дали ще хванеш вяра на думите ми, или не, нищо не може да промени истината в тях.
— Pshaw![3] — ухили се Джим. — Ти не се казваш Олд Шетърхенд. Аз по-добре знам кой и какъв си.
— Е, кой?
— Един джоукър си ти, веселяк, който иска да ни поразведе за дългите носове. Ама тая работа няма да ти се удаде. От изненада преди малко да чуя така неочаквано името Олд Шетърхенд хич не помислих, че познавам тоя прочут ловец.
— Я гледай! Ти го познаваш, мастър Снафъл?
— Да. Ние го видяхме веднъж във форт Кларк край река Мисури.
— Във форт Кларк? Значи той всъщност е бил в Северна Дакота? Не го знаех.
— Не се и съмнявам, защото съм убеден, че за Олд Шетърхенд изобщо не знаеш нищо повече освен само името. Казвам ти, тоя ловец е висок като дърво. Извънредно широкоплещест мъж и с гарвановочерна брада, която му стига чак до гърдите. Той е получил от Винету, преди да се сприятелят, брадвен удар по челото. Белегът и до днес още се вижда.
— Брадвен удар по челото? Много висока, двойно широка фигура с голяма черна брада? Хм-м! Тук вие наистина сте се оставили да ви разходят за дългите носове, мастър Снафъл. Олд Шетърхенд никога не е бил във форт Кларк. Този, когото току-що описа, е един трапер, роден в Айова, на име Стоук, който действително много пъти се е представял за Олд Шетърхенд, докато бе турен край на лъжите му.
— От кого?
— От истинския Олд Шетърхенд.
— Аха! Значи от теб? Наистина съм любопитен да го чуя.
— Всичко протече много гладко и ясно. Беше във форт Рандъл, край река Мисури. Аз отидох там, за да допълня барута си, и заварих в магазина компания от мъже, които седяха около него и слушаха жадно лъготенето му. Запитах го дали наистина е Олд Шетърхенд и когато оня отвърна положително на въпроса ми, заявих, че аз съм единственият мъж, притежаващ правото да носи това име. Тъй като той ме нарече лъжец, приведох му доказателство, че съм казал истината.
— Доказателство? Какво?
— Стоварих му един юмрук по главата и той се сгромоляса.
— Well! Ще ми го покажеш ли тоя юмрук?
— Ето го тук.