— Ще го вържем върху коня и ще яздим обратно по следата му. Така много бързо ще излезе наяве как е извършил грабежа си и също така бързо ще има удоволствието да ме чуе как разговарям със собственика на коня на персийски.
Вълна от кръв нахлу в лицето на пленника. Предположението, че става дума за истински персиец или поне за някой, който владее персийски, беше вярно.
Каквото казах, беше изпълнено. Ние върнахме всичко обратно в кобурите на седлото и вдигнахме пленника на коня и здраво го овързахме. Снафълс получиха оръжията му освен ханджара, който аз затъкнах в колана си. После яхнахме конете и се отправихме към Бийвър Крийк — аз начело, Джим и Тим с непознатия помежду си зад мен.
Намерението ни не беше безопасно. Когато тоя бе казал преди малко за команчите, бяхме запомнили думите му. Можеше да има нещо вярно в тях, поради което сега се налагаше най-голяма предпазливост. В откритата савана всяка среща се забелязваше още отдалеч. Но когато по-късно се появиха храсти и дървета, за по-голяма сигурност аз яздех на достатъчно разстояние пред другите, за да мога да ги предупредя в случай на нужда. Изискваше се да бъда двойно внимателен. Трябваше да внимавам да не изгубя следите и същевременно да отправям остро взор и слух напред, за да не бъдем изненадани от някой враг. Това намаляваше скоростта ни, а бързината все пак бе наложителна, защото ако този, чийто кон бе откраднат, се намираше в опасност, всяко забавяне можеше да стане фатално.
За щастие не се случи никакъв инцидент и ние достигнахме Бийвър Крийк още преди да са минали споменатите два часа. Водата в реката беше плитка. Следата излизаше от отсамната й страна, но не влизаше от другата.
— Досадна работа! Какво ще правим сега? — рече Джим. — Този тип трябва да ни каже как е яздил. Ще го принудим.
Тайно хвърлих бърз поглед към лицето на пленника, и забелязах едно доволно просветване на очите му. Той се надяваше, че сме загубили следата и хранеше надежда. Но се мамеше, защото нямаше нищо по-лесно от това да я намерим отново. Той при всички случаи беше навлязъл отсреща в реката. Трябваше да разберем само дали нагоре, или надолу от мястото, на което бяхме спрели. Много вероятно беше да е прекосил направо водата. Може би дори бе яздил известно разстояние в нея, преди да излезе. Аз слязох от коня и нагазих бавно във водата, за да не я размътя. Беше бистра и едва метър дълбока, така че можех да виждам дъното. Нагоре не различих нищо, но когато се насочих по течението, забелязах ясно отпечатъците от копитата на коня. Беглецът беше дошъл отдолу и за да прикрие следата си, бе изминал едно значително разстояние във водата. Мястото, при което беше навлязъл, беше може би на двеста крачки от това, където я беше напуснал и където сега бе държан като пленник от Снафълс. Те ме виждаха и аз им махнах да дойдат и доведат коня ми.
Лицето на пленника бе помръкнало. Отново бе изгубил надежда. Той гледаше умислено пред себе си. Явно се чудеше какво да прави.
Следата водеше най-напред надолу покрай реката и после отвеждаше в почти прав ъгъл от нея през доста гъст шубрак и дървета. Сетне се насочваше наляво и достигаше един поток, при чийто бряг се губеше. От другата страна на потока имаше открито място с отъпкана трева. Аз слязох от коня и огледах дъното. Можеха да се видят отпечатъци от конски копита.
— Там, отсреща, изглежда, ездачи са имали бивак. Не мислиш ли, стари Тим? — попита Джим Снафъл брат си.
— Yes — потвърди този.
— За нас е много важно да знаем кой се е намирал преди два часа тук — заявих аз.
— Преди два часа? Но тревата е здравата изпогазена. Да приемам, че хората са бивакували тук цялата нощ!
— Така мисля и аз.
— Хубаво! При такива обстоятелства обаче тревата не се изправя толкова бързо, както ако е била тъпкана само за късо време. Ето защо смятам, че това място е било напуснато преди повече от два часа.
— Много правилно. Само че ти май не всичко си видял. Когато хората, които са лагерували тук нощес, са напуснали мястото, после са дошли други и те са си заминали едва преди два часа.
— Значи мислиш, че си имаме работа с две отделни групи?
— Точно така.
— В такъв случай твоите очи са по-остри от моите. Ще ми обясниш ли по-подробно?
— На драго сърце. По-напред обаче искам да ида на отвъдната страна на потока. Вие останете засега тук, за да не заличите дирите, които трябва да разчета.
Аз преминах през реката и започнах да изследвам напуснатия бивак. Когато приключих, повиках коня си и другите трима ездачи го последваха.
— Може ли и аз с моя стар Тим да поогледам? — попита Джим. — Много ми се ще да знам дали ще успеем да разчетем същото като теб. Това ще бъде за нас най-върховното преживяване.