— Не, но…
— Тогава защо се вълнуваш от тия глупости?
— Престани да ме разпитваш! — изрева Хагарти. — Всеки от двамата описа едно и също нещо, без да знае какво е казал другият!
До този момент Бутилие седеше зад бюрото и си играеше с някакъв молив. Сега той остави молива, стана и пристъпи към Харолд Гарднър. Беше с дванайсет сантиметра по-нисък, но Гарднър отстъпи назад, когато видя яростното му изражение.
— Искаш ли да загубим делото, Харолд?
— Не. Разбира се, че не, но…
— Искаш ли ония изроди да излязат на свобода?
— Не!
— Добре. Ясно. Щом се споразумяхме за главното, ще ти кажа какво мисля. Да, онази вечер под моста навярно е имало човек. Може дори да е бил с клоунски костюм, макар че съм си имал работа с доста свидетели и предполагам, че сигурно е бил някой скитник или пияница, облечен в парцаливи дрехи. Най-вероятно е търсел долу изтървани монети или нещо за ядене — я захвърлен сандвич, я пакетче от пържени картофи с нещичко на дъното. Всичко останало е плод на очите им, Харолд. Кажи сега, може ли да е било така?
— Не знам — каза Харолд.
Искаше му се да повярва, но като имаше предвид пълното съвпадение на подробностите от показанията… не. Мислеше, че е невъзможно.
— Това е главното. Не ме интересува дали е бил Кинко клоунът, или някой тип на кокили с костюма на Чичо Сам, или веселият педераст Хъбърт. Ако споменем в делото за тоя тип, още преди да мигнем, адвокатът на хлапаците ще се вкопчи в шанса. Ще каже, че тия две невинни агънца с нови костюмчета и спретнати прически не са сторили нищо лошо само искали да се пошегуват със сбъркания Мелън и го бутнали от моста. Ще посочи, че след падането Мелън все още е бил жив потвърждават го показанията както на Ънуин, така и на Хагарти. Неговите клиенти не са извършили убийство, не! Бил е смахнатият с клоунския костюм. Това ще стане, ако споменем за клоуна, и ти много добре го знаеш.
— Така или иначе, Ънуин ще разкаже какво е видял.
— Но не и Хагарти — отвърна Бутилие. — Защото той разбира. А кой ще повярва на Ънуин без подкрепата на Хагарти?
— Е, и ние двамата знаем как стоят нещата — каза Харолд Гарднър и сам се учуди на горчивината в гласа си, — но от нас сигурно никой няма да чуе истината.
— Я ме остави на мира! — изрева Бутилие, вдигайки ръце към тавана. — Убили са го! Не е било само хвърляне от моста — Гартън е имал автоматичен нож. Мелън е намушкан на седем места, включително веднъж в левия бял дроб и два пъти в тестисите. Раните съвпадат с острието. Има четири счупени ребра — явно Дюбей го е стиснал с всичка сила. Вярно, хапали са го. Открихме следи от ухапвания по ръцете, шията и лявата буза. Мисля, че това е било работа на Ънуин и Гартън, макар че всички отпечатъци от зъби са неясни освен един, а и той не е чак толкова добър, че да послужи за доказателство. Вярно е още, че липсва парче месо от дясната му подмишница. И какво от това? Явно един от тримата си е падал по хапането. Нищо чудно да се е бил надървил по онова време. Никога няма да го докажем, но се обзалагам, че е Гартън. Освен това е изчезнало и половината ухо на Мелън — Бутилие помълча, изпепелявайки с поглед Харолд. — Ако споменем за клоуна, никога няма да докажем останалото. Това ли искаш?
— Не, казах ти вече.
— Може и да е бил с обратна резба, но никого не е закачал — продължи Бутилие. — И изведнъж — раз-два, хайде наште! — пристигат тия трима тиквеници с подковани ботуши и му отнемат живота. Ще ги вкарам в дранголника, приятелю и ако чуя, че в „Томастън“ са им цепнали пъпчивите задници, ще им пратя картички с текст: „Дано да са ти лепнали СПИН“.
Пламенна реч, помисли Гарднър. А и успешното дело ще изглежда много добре е служебното ти досие, особено след две години, когато се кандидатираш за главен прокурор.
Но премълча и си тръгна, защото също искаше да види хлапаците на топло.
18.
Джон Уебър Гартън бе обвинен в предумишлено убийство и осъден на двадесет години лишаване от свобода в щатския затвор „Томастън“ с право на помилване след първите десет години.
Стивън Бишоф Дюбей бе обвинен в предумишлено убийство и осъден на петнадесет години лишаване от свобода в щатския затвор „Шоушанк“.
Като малолетен, Кристофър Филип Ънуин бе съден отделно по обвинение в непредумишлено убийство. Бе осъден условно на шест месеца в младежкия възпитателен център „Саут Уиндъм“.
Докато пиша тези редове, и трите присъди са върнати за обжалване. Всеки ден можете да видите как Гартън и Дюбей зяпат момичетата да си играят на хвърлени монети в Баси парк, недалече от мястото, където полицията бе открила обезобразеното тяло на Мелън да плува под моста на главната улица.