— Старият нехранимайко никога не ми е погаждал такъв номер.
Времето за доене вече минаваше и трябваше да помогне на Кори.
— Кимбо! — изрева той с всичка сила.
Викът отекна из сенките. Алтън дръпна предпазителя на място и опря приклада в пръстта до пътеката. Подпря се на карабината, свали шапката си и озадачено се почеса по тила. Прикладът хлътна надолу; Алтън залитна и стъпи върху гърдите на нещото, проснато до пътеката. Кракът му потъна до глезена в податливата гнилоч и той с ругатня отскочи назад.
— Пфу! Нещо е умряло тук! Ама че гнусотия!
Той избърса ботуша си с шепа листа, а в гъстеещия мрак нещото лежеше с дълбок отпечатък от стъпка върху гърдите и бавно го запълваше. Лежеше, смяташе се за мъртво заради мрака, гледаше с мътни очи как се сгъват лактите на Алтън Дрю и се чудеше какво ли е това ново непредпазливо създание.
Алтън взе още листа, избърса приклада и тръгна напред, продължавайки да подсвирква тревожно.
Клиса Дрю стоеше на прага на бараката и изглеждаше много красива с червената си карирана рокля и синя престилка. Русата й коса беше разделена на две и сплетена зад тила.
— Кори! Алтън! — подвикна тя малко нетърпеливо.
— Е? — раздразнено отвърна Кори откъм обора, където довършваше доенето. Изтънелите млечни струйки цвъркаха мелодично в пълната кофа.
— Викам ли викам — рече Клиса. — Вечерята изстина, а Бейб не иска да хапне без вас. Ама… къде е Алтън?
Кори изсумтя, бутна табуретката настрани и плесна кравата по задницата. Добичето се дръпна и като тежък шлеп пое бавно към двора.
— Няма го още.
— Няма ли го? — Клиса влезе и застана до него, докато той сядаше край следващата крава и опираше чело в топлия хълбок. — Нали рече, че…
— Да, да, знам какво рече. Че щял да се върне за доенето. Чух го. Ама не се върна.
— И ти трябваше… О, Кори, ще ти помогна да свършиш. Ако можеше, Алтън щеше да се върне. Сигурно…
— Сигурно пак е духнал нанякъде — отсече Кори. — С онова проклето куче. — Той размаха широко ръка, продължавайки да дои с другата. — Двайсет и шест крави имам да издоя. Да нахраня прасетата, да прибера пилците. Да метна сено на кобилата. Да закърпя хамута и да оправя оградата на пасището. Да нацепя дърва.
Той прехапа устни и млъкна. Застанала до него, Клиса неспокойно въртеше ръце и се чудеше как да го укроти. Не за пръв път ловджийската страст на Алтън объркваше работата.
— Всичко туй аз трябва да го свърша — продължи изведнъж Кори. — Не може да му се меся на Алтън. Щом онуй негово псе надуши някоя катерица, аз моментално оставам без вечеря. До гуша ми дойде и…
— Аз ще ти помогна — каза Клиса.
Спомни си как миналата пролет Кимбо отбиваше атаките на освирепяла черна мечка докато Алтън я простреля в главата, защото Бейб бе намерила малко мече и докато го мъкнеше към дома, падна в едно поточе и си удари главата. Не може да се сърдиш на куче, което ти е спасило детето, помисли тя.
— Нищо няма да правиш — изръмжа Кори. — Прибирай се. Имаш си предостатъчно работа. Ще дойда когато свърша. По дяволите, Клиса, недей да плачеш! Не исках… Ей, да му се не види! — Той стана и я прегърна. — Грохнал съм. Хайде, върви сега. Не биваше да се карам с теб. Извинявай. Върви при Бейб. Довечера ще се разберем веднъж завинаги. Омръзна ми. Тук има работа за четирима, а пък сме само аз и този… този ловджия. Хайде, върви, Клиса.
— Добре — каза тя иззад него. — Само че като се върне, най-напред го изслушай, Кори. Може нещо да му е попречило. Може да е…
— На моя брат нищо не може да му се случи, додето държи пушка в ръката. Тоя път няма с какво да се оправдае. Хайде, върви. Накарай малката да яде.
Докато Клиса вървеше към къщата, две бръчки прорязаха младото й чело. Първо сушата, после мандрата щели да я затварят, а сега и това. Ако Кори се скараше с Алтън и го прогонеше, сами нямаше да се справят. За ратай не можеше и дума да става. Без помощник Кори нямаше да издържи. Никой не би издържал. Тя въздъхна и влезе. Минаваше седем, а доенето още не беше приключило. И защо му трябваше на Алтън да…
Около девет Бейб си легна и след малко Клиса чу как Кори захвърли под навеса големите клещи.
— Още ли не се е прибрал? — изрекоха двамата едновременно, когато Кори влезе в кухнята.
Тя поклати глава. Кори уморено пристъпи към кухненската печка, вдигна капака и плю в жаравата.
— Да си лягаме.
Тя остави ръкоделието и се вгледа в широкия му гръб. На двайсет и осем той изглеждаше с пет години по-млад, а се движеше като да бе на трийсет и осем.
— Ще постоя още малко — каза Клиса.
Кори се озърна към ъгъла, където обикновено стоеше карабината на Алтън, после изръмжа възмутено и седна да смъкне калните си обувки.