Погребалната вечеря бе жизнерадостна в сравнение с последвалото бдение в пушалнята. Яденето и пиенето поне временно бяха отклонили и прикрили всеобщото смущение. При тези изопнати нерви за бридж не можеше да става и дума, а след като Одо Финсбъри печално изрецитира пред безразличната публика Мелизанда в гората, всички негласно се споразумяха да отбягват музикалните изпълнения. В единайсет слугите отидоха да спят, обявявайки, че са оставили малкото прозорче на килера отворено, както обикновено, за да може Тобърмъри да го използва. Гостите усърдно прегледаха текущите списания и постепенно преминаха на Бадминтънска библиотека и на подвързани броеве на Пънч. Лейди Блемли периодично отиваше до килера, завръщайки се всеки път с посърнало изражение, което правеше въпросите излишни.
В два часа Кловис наруши тягостното мълчание.
— Той явно няма намерение да си дойде тази нощ. Вероятно вече е отишъл в редакцията на местния вестник и в момента диктува спомените си. В следващия брой няма да публикуват част от книгата на лейди незнамкояси, ами неговите разкази. Това ще е събитието на деня.
След като по този начин даде приноса си за всеобщото веселие, Кловис отиде да си легне. През дълги интервали от време останалите членове на компанията постепенно последваха примера му.
На сутринта слугите, които сервираха чая, даваха неизменен отговор на неизменния въпрос. Тобърмъри не се беше прибрал.
Закуската се превърна в още по-тягостно задължение от вечерята, ала преди да приключи, всички въздъхнаха с облекчение. Трупът на Тобърмъри бе донесен от храсталака, където един градинар току-що го бе намерил. Ухапванията по гърлото му и фъндъците жълта козина под ноктите му ясно свидетелстваха, че е паднал в неравна битка с големия котарак на пастора.
Към пладне повечето гости бяха напуснали имението, а следобеда лейди Блемли вече се беше окопитила достатъчно, за да напише извънредно злостно писмо до енорийския пастор по повод на загубата на обичното й животинче.
Тобърмъри бе единственият ученик, с който Епин постигна такъв забележителен успех, и съдбата отреди да остане без наследник. Няколко седмици по-късно един слон в Дрезденската зоологическа градина, който дотогава не давал никакви признаци за избухлив нрав, се отскубнал на свобода и убил някакъв англичанин, който очевидно го дразнел. В различните вестници фамилията на жертвата се появи ту като Опин, ту като Епелин, но малкото име вярно бе предадено като Корнелиъс.
— Ако се е опитвал да втълпи на горкото животно неправилните глаголи в немския език — отбеляза Кловис, — напълно си е заслужил участта.