Той погледна встрани.
— Май не е толкова лесно, а? Телевизионните сериали и книгите го правят да изглежда като фасулска работа. Там детективите винаги намират престъпниците. Но в реалния живот не е така.
Тя стана и се приближи към него. Маркъс успя да овладее порива да отстъпи крачка назад. Отблизо Лиза изглеждаше по-стара. Бръчките в ъглите на очите й бяха доста по-дълбоки, отколкото си мислеше. Бялото вътре бе придобило болезнено жълтеникав оттенък.
— Началникът ще иска да хванем убиеца колкото се може по-бързо. Особено след тази нощ. Какво ще му кажеш? Или по-добре — какво ще направиш, за да отървеш кожата?
— Не знам какво имаш предвид.
— Много добре знаеш какво имам предвид — тя го изгледа с пълни с омраза очи, ъгълчетата на устните й се вдигнаха нагоре. — Кого ще обвиниш за убийствата, Маркъс? Кой ще бъде твоята изкупителна жертва?
— Аз не съм като теб — каза той.
— Ти следваше правилата — каза тя — и виж къде те доведоха. Джоузи Калахан не е убила Амбър и Каси, но аз съм сигурна, че ще го направиш да изглежда така.
— И да оставя истинския убиец да се покрие? Абсурд.
— Той вече се покри — отвърна Лиза. — Не е имало убийство от седмица, не и такова, което отговаря на модела му. Изчезна и ти пропусна шанса си да станеш герой. Какво ще правиш при това положение? — взря се немигащо в очите му тя.
— Ще постъпя правилно.
— Правилно? — Лиза сбърчи чело. — И на кого помага това? Случаят ще остане неразкрит, присъда няма да има, а семействата на жертвите цял живот ще се питат дали са в безопасност, дали убиецът отнема живота на други млади жени някъде по света, дали ще могат някога да се доверят на полицията, както стана при случая с Хейли Милър. Това няма да издигне репутацията ти. Не е най-добрият начин да започнеш кариерата си тук. Това ли наричаш „правилно“? — Тя направи крачка назад. — Дали няма да направиш нещо по-добро? Да припишеш убийствата на мъртвата психопатка, която няма да може да докаже, че е невинна, да спестиш на семействата допълнителни страдания и да удариш едно рамо на кариерата си?
— Аз не работя така — отвърна Маркъс.
— Събуди се, Маркъс. Ние не сме добрите. Ние сме предната линия на нещо много по-голямо. Осъществяваме контрол над обществото, за да не се обърне то срещу системата. Лъжем, за да могат те да спят спокойно през нощта. Казваме това, което искат да чуят от нас, за да запазим обществения мир. Нашата работа не е да спасяваме хората, а да защитаваме системата, и колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-добре за теб.
— Тази теория със сигурност не ти се отразява добре.
— Ела да си поговорим, когато изкараш поне десет години на тази служба. Тогава ще видим колко добре ще изглеждаш ти. Ако не те понижат като мен.
Той се вгледа в нея. Не знаеше дали да й вярва или не.
— Не гледай толкова изненадано. Нали точно това искаше? Ще ме приковат към бюрото до края на месеца, когато от вътрешния отдел ще се произнесат по случая.
— Исках само справедливост за жертвите — каза той. — Ти се опитваше да припишеш убийствата на невинна жена. Можехме да работим заедно по случая, но ти предпочете да ме приемеш за свой враг.
Тя свъси вежди.
— Ти си поредният мъж, който искаше да ме унижи. Мъжете винаги намират начин да прецакат жената на работното място. Знаеш ли колко е трудно да си жена в тази работа? При това гей? Трябваше да водя битка след битка, за да си спечеля уважение, да спра шегите и закачките на колегите, да търпя да ме наричат „лесби“ зад гърба ми, а ти получаваш уважение на мига само защото нещо виси между краката ти. Нямах намерение да давам причина нито на теб, нито на когото и да било да ме измести от пътя ми. Но ти някак си успя. Имам новина за теб — няма да ставам книжен плъх и да ти попълвам документите. Ще се преместя веднага, след като наказанието ми изтече.
Тя стисна ръце в юмруци и ги прилепи до тялото си. Маркъс се запита колко силен е десният й ъперкът и щеше ли да го понесе.
— Мислиш, че можеш да ми седнеш на мястото? Заповядай. Но то вече те разкъсва на парчета. По-добре се махай, докато още можеш.
Маркъс погледна в очите й и за пръв път видя нещо различно от омраза и решителност. Видя страх. Тя прочисти гърлото си и прибра един кичур зад ухото. Потупа се по джоба, извади пакет цигари и тръгна към изхода.
— Почини си, Кембъл — извика през рамо. — И си помисли върху това, което ти казах.
— Лиза?
Тя се обърна. Цигарата чакаше между пръстите й.
— Изчезването на Хейли е свързано с всичко това.