Маркъс отпи от своята напитка и се наслади на разлялата се по цялото му тяло топлина на алкохола.
— Хейли беше изнасилена — каза внезапно тя, сякаш тайната, която пазеше от двайсет години, намери сама пътя си и излезе от устата й. — От Блейк Кроуч.
Грейс беше права. Той наистина имаше нужда от питие. Изпи уискито и я остави да му налее още. Бутилката трепереше в ръцете й.
— Две нощи преди изчезването й Блейк организира парти в дома си. Всичките му приятели бяха там, всички пиеха и се надпреварваха да се хвалят кой е най-най. За Хейли се знаеше, че… Сигурно сте чули. Беше поканил и двете ни. Според всички щяхме да сме лесна плячка. Знаех, че Дейн и Блейк си падат по Хейли. Бяха по-големи от нас. Дейн и Хейли имаха връзка, докато тя беше в колежа, ту се събираха, ту се разделяха, а Дейн се опитваше да уреди Блейк с мен. Бяхме ходили на две срещи с тях, но беше ясно, че с Блейк не се харесваме. Сигурна бях, че той иска Хейли и не му харесвах като утешителна награда. Не ми се ходеше на онова парти. Според мен не беше добра идея. Дейн нямаше да ходи, щяха да бъдат само Блейк и неговите приятели, но Хейли имаше желание и каза, че ако не искам, ще отиде сама. Когато пристигнахме, намерихме само осем момчета. Подаваха си една цигара с трева, а страничната масичка беше пълна с бутилки алкохол. Хейли се разгорещи. Момчетата я наобиколиха, започнаха да я канят с дрога и алкохол. Блъскаха се и се бутаха, за да се наредят до нея като кучета около купа с месо. Стана ми неприятно, не ми се стоеше там. Най-после дръпнах Хейли настрана и й казах, че искам да си ходя, но тя само се засмя. Вече беше на черешата и не искаше да си тръгва. Не можех да я оставя така. Нямах доверие на онези момчета.
Тя обаче ме завлече със себе си на дивана и ме принуди да се присъединя към тях. Момчетата започнаха да скандират и не млъкнаха, докато не изпих половин бутилка вино и не дръпнах яко от тревата. Скоро вече тичах към тоалетната да повръщам. Не знам колко време прекарах над тоалетната чиния, но когато излязох, стаята беше празна. Чух гласовете им на втория етаж.
Маркъс усети, че му се повдига. Празната чаша затрепери в ръката му.
— Изнасилиха я вкупом, детектив. Влязох в стаята на втория етаж и ги видях. Бяха като море от голи тела, всички чакаха до леглото със смъкнати до глезените панталони, държаха си оная работа, чакаха реда си, докато Блейк беше върху Хейли. Косата й беше нацапана с повръщано, очите й бяха извъртени нагоре. Не беше по взаимно съгласие. Изнасилваха я един по един. Не знам какво ми стана. Както си стоях на прага, се спуснах и скочих върху него, започнах да го налагам с юмруци по главата, да драскам очите му, да го дърпам, за да махне ръцете си от нея. Няколко от момчетата ме хванаха и ме издърпаха настрани. Петима от тях ме повлякоха надолу, като ме стискаха за косата. Борих се — не можех да я оставя там в безсъзнание, — но нямаше как да се справя с всички. Някой удари главата ми в стената и мазилката се спука. Друг ме ритна в ребрата. Изхвърлиха ме от къщата, заключиха след мен и отново се качиха горе. Останах да лежа на паважа и да плача истерично. Вдигнах ръка да изтрия сълзите си и чак тогава осъзнах, че часовникът на Блейк е в ръката ми. Всички момчета имаха такива часовници, като че бяха някакво братство. Купиха им ги за първата ваканция след колежа. По часовника на Блейк имаше кръв от Хейли…
Тя покри уста с опакото на ръката си, сякаш да спре скоча да не излезе навън, и поклати глава.
— Не знаех какво да правя. Бях млада и глупава, мислех, че с Хейли ще загазим, ако кажем на родителите си. Не спирам да се тормозя за онова, което направих, но тогава бях изплашена и постъпих както смятах, че ще е най-безопасно за мен. Прибрах се вкъщи.
— И не се обадихте в полицията?
— Отидох на следващия ден. Дадох им часовника и подписах показания. Там снимаха посинелите ми ребра и цицината на главата. Цялата бях в рани от борбата. Казаха ми, че ще отидат в дома на Хейли, за да потвърдят историята. Не можех да се прибера, страхувах се мама да не разбере нещо. Сутринта успях да се изплъзна от погледа й, но знаех, че ще е там, когато се върна. Достатъчно беше да ме погледне, за да разбере, че нещо не е наред. Отидох на скалата и изчаках слънцето да се скрие, после потърсих Хейли в дома й.
Сълзите се затъркаляха по лицето й. Брадичката й се разтрепери.
— Хейли отрече всичко — каза тя и наведе глава, криейки сълзите си. — Излъга полицията. Каза ми, че ако признае за изнасилването, ще направят проби и ще я прегледат. Тогава ще разберат, че е бременна.