Една тъмнокоса жена по копринена пижама застана на прага. Почистеното й от грим лице разкриваше всяка фина бръчица.
— Да?
— Казвам се детектив Маркъс Кембъл. Трябва да поговоря с Блейк.
— Вече е късно. Тъкмо слагаме свекър ми в леглото.
— Може да поиска да остане, за да чуе за какво става дума.
Тя се поколеба, после извика през рамо името на съпруга си.
Блейк се появи от една врата в дъното на коридора и замръзна на място, когато го видя.
— Качи се в спалнята, Илейн — каза той и тръгна към вратата.
— Но аз имам нужда от помощ за баща ти…
— Казах да се качиш — каза рязко той. — И не слизай, освен ако не те повикам.
Едновременно обидена и изплашена от тона на мъжа си, тя се взря в него за момент, после се обърна и тръгна по стълбата. Преди да изчезне в сенките на втория етаж, хвърли пронизващ поглед към Маркъс.
— За какво си дошъл? — попита Блейк.
— Много добре знаеш за какво.
Блейк изглеждаше зле и Маркъс знаеше защо. Тайните и всичко, което бе направил, разяждаха душата му отвътре. Видът му беше не на човек, който стои на прага на дома си, а на такъв, който лежи в моргата.
— Ще ме пуснеш ли да вляза?
Блейк се отмести встрани. Маркъс пристъпи прага и тръгна след домакина към осветената стая.
Нейтън седеше в инвалиден стол на терасата и четеше. От устата му висеше запалена лула. Беше много стар, над осемдесетте. На главата си имаше само няколко бели кичура, темето му беше голо, със странен червеникав цвят. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки и изпъкнали вени. Когато ги чу, вдигна очилата си от края на носа и затвори книгата в скута си.
— А вие сте?
— Детектив сержант Маркъс Кембъл.
Лицето на стареца пребледня. Беше чувал за него. Маркъс се зачуди дали Блейк все още разчита баща му за пореден път да оправи забъркана от него бъркотия.
— За какво става дума, Блейк? — обърна се Нейтън към сина си.
— За твоята тайна — намеси се Маркъс. — И за последствията от нея. Блейк, ще седна.
— Не ми казвай, че ще седнеш в моята къща.
— Изслушай човека, Блейк — каза баща му. — Очевидно смята, че има да казва нещо важно. Нека да го чуем.
Въпреки възрастта си Нейтън Кроуч все още беше авторитетен мъж и се държеше, сякаш е най-важният човек в стаята.
Блейк седна с неохота и се вгледа в очите на Маркъс.
— Знам какво сте направили вие двамата. Знам за изнасилването, за корупцията, за скритите улики.
— Съжалявам, но не знам за какво говорите, млади момко — каза Нейтън. — Сигурно гре…
— Нека да ви опресня паметта. — Маркъс извади един документ от чантата си и го връчи на стария човек. — Това са показанията на Грейс Портър — моминското име на Грейс Кенеди, след като синът ви и неговите приятелчета са изнасилили Хейли Милър в тази къща, която и тогава е била ваша собственост. Показанията й са били снети, преди вие да скриете уликите, да се опитате да унищожите всеки документ, свързан с инцидента, и да заплашите момичето, почти дете, че ще го обвините за изчезването на Хейли Милър, за да защитите сина си.
Нейтън се взря в документа. От самоувереното му поведение не бе останало нищо. Хартията затрепери в ръцете му.
— Това е невъзможно — каза тихо той. — Аз се отървах от…
— Не, не от всичко. Амбър О’Нийл е открила копие. Затова Блейк я уби, нали?
— Какво? — простена Нейтън.
Лицето на Блейк посивя. Адамовата му ябълка затанцува нагоре-надолу в гърлото му. Раменете му започнаха да треперят.
— Точно за този документ се карахте с Амбър часове преди да я намерят мъртва.
Нейтън се вгледа поред в двамата детективи. Жълтеникавите му очи се свиха навътре в черепа.
— Разбрал си, че работи върху случая „Хейли Милър“ заедно с Каси Дженингс, местната репортерка, която си убил първа. Видял си, че са близо до истината, стигнали са до заключението, че си убил Хейли, за да я накараш да мълчи за изнасилването, а може и заради бременността, защото е съществувал шанс бебето да е твое, нали? Онази вечер в участъка се скара с Амбър, после си я проследил и убил.
— Не го слушай, татко. Той лъже.
— Не си можел да позволиш убийствата да бъдат свързани с престъплението, откъдето започва всичко — изнасилването и изчезването на Хейли, — и по подобие на баща си е трябвало да намериш някого, който да бъде обвинен.
— Млъквай — извика Блейк и стана. — Татко, не го слушай.
Това са глупости.
— Ето защо натопи Дейн. Той единствен от приятелите ти с такъв часовник не е бил с вас онази вечер и не е взел участие в бруталното изнасилване на момичето. Проследил си Джоузи и Наоми в гората, нападнал си Джоузи и си подхвърлил часовника с идеята Дейн да стане главен заподозрян в опита да убие приятелката си, понеже тя е нападнала бившата му съпруга, особено като си знаел, че е имал сексуални отношения с двете жени, които вече си убил. Натопил си най-добрия си приятел от детството, за да спасиш собствения си задник. После успя да се намърдаш в центъра на разследването. Всяка улика, всяка следа минаваше през теб. Покривал си следите си, преди изобщо да разберем за тях.