— Блейк? — попита баща му, разтреперан в стола си. — Това истина ли е?
— Казах ти да не слушаш този идиот — извика Блейк толкова силно, че баща му се сви на стола си. — Не съм изнасилил Хейли — обърна се той към Маркъс. Цялото му тяло се тресеше. — Тя ме молеше за това. Искаше го. Ходеше с целия град. Ние само си взехме своето.
— Какво направи с тялото й, Блейк?
Блейк отиде при Маркъс, спря едва когато носовете им почти се докоснаха и заби поглед в очите му. Маркъс видя в тях познатия вече гняв, същия, който бе накарал Блейк да го удари в кабинета на Лиза. Разбра какво ще стане и напрегна всеки свой мускул.
— Къде я зарови, Блейк? — прошепна той, вдишвайки дъха на колегата си. — Изнасили я, преряза гърлото й, а после? После как се отърва от тялото?
Юмрукът на Блейк литна към него, уцели носа му и го просна на пода. Маркъс се остави на дъжда от юмруци, докато кръвта не плисна по килима. Остави го да стъпи с крака върху гърдите и ребрата му. Видя през подутите си клепачи как жената на Блейк се втурна в стаята, как писна и го замоли да спре, но съпругът й я блъсна на земята. Нощницата й се отвори и показа нежната бяла кожа на гърдите й. Между ритниците чу думкането по вратата и видя как Илейн хвана нощницата си с ръце отпред и изтича в коридора.
Блейк го нападна отново и го прикова към килима. В същия момент се появи Кейт, извади белезници, изви ръцете на Блейк и ги сложи на китките му. После му прочете правата.
Докато Били преглеждаше раните му, Маркъс потърси очите на Нейтън Кроуч, който сега изглеждаше съвсем мъничък в инвалидния си стол. Вдигна окървавената си ръка и разтвори ризата си. На гърдите му имаше прикрепен микрофон. Старият човек зарида в шепите си.
66
Наоми се събуди от туптене в корема си, сякаш имаше второ сърце, скрито някъде там. Кожата й беше стегната и безчувствена. Не можеше да ги види, но усещаше, че от тялото й влизаха и излизаха множество тръбички и маркучи. Кислородът свистеше в ноздрите й. Между краката й имаше катетър, а към вената й беше прикрепена система. Дебела тръба вадеше някаква течност от корема й и вътрешностите й гъргореха. Искаше й се да разкъса всичко, но не знаеше какво ще остане от нея тогава.
— Има ли някой? — каза прегракнало тя и изпъна врат, за да облекчи паренето в гърлото. Клипсът за сърдечния ритъм на пръста й беше студен.
— Здравей — обади се Грейс. Гласът й беше дрезгав от изплаканите сълзи. Тя подсмъркна звучно и взе ръката й. — Как се чувстваш?
— По-добре — отвърна Наоми и за своя изненада се опита да се засмее.
— Наистина изглеждаш по-добре — каза Грейс.
Тишината се настани между тях. Наоми осъзна, че след всичко случило се миналото все още стои между тях и сърцето й замря.
— Наоми, аз… — започна Грейс, но гласът й се пречупи. Прочисти гърло и опита отново: — Много съжалявам. През всичките тези години бях ужасна сестра.
— Не е така.
— Така е, знам. Ти беше права. Отблъсквах те от себе си, а ти не заслужаваше това. Тайната, която пазех, ме изяждаше отвътре и всеки път, когато те погледнех, тя напомняше за себе си. Не беше честно. Ти нямаше вина за нищо. — Тя издуха силно носа си и отново взе ръката й. — Ще ми простиш ли?
— Разбира се — отвърна Наоми и прикри собствените си сълзи.
Грейс целуна ръката й.
— Какво се случи между вас, Грейс? Ще ми кажеш ли?
— Обещавам да ти кажа, но в момента най-важното е ти да се оправиш.
— Наоми — извика Рейчъл от вратата. — Събудила си се. Спусна се към леглото и скри Наоми между ръцете си.
Наоми зарови пръсти в гърба на майка си и въпреки болката се притисна в нея.
— Внимателно, мамо — обади се Грейс.
— Извинявай — каза Рейчъл и погали косата на Наоми. — Аз просто… толкова се радвам, че се събуди!
— Вода.
— Разбира се. Нека само да говоря със сестрата може ли да ти дадем.
— Вода — настоя Наоми.
Тя усети ръба на бутилката до устните си и не затвори уста, докато не усети пластмасата да се свива между пръстите й. Отпусна глава на възглавницата и пое дълбоко въздух. Водата потече по брадичката й.