— Кембъл — каза Лиза точно в този момент, — вземи си палтото.
— Шефе?
— Идваш с мен при доктор Линг.
Той се поколеба, но Лиза го закова със студения си поглед.
— Какво? Предпочиташ да помоля някой друг ли?
— Не, разбира се. Идвам с вас.
— Добре — каза тя и напусна стаята.
Всъщност Маркъс трябваше да й е благодарен. Тя избра да отиде с него на местопрестъплението, а сега щеше да научи всички подробности от аутопсията от първа ръка. Но стомахът му се сгърчи от страх. На пръв поглед, шефът сякаш му помагаше да се докаже като детектив, но под повърхността в действията й имаше нещо гнило. Сякаш търсеше слабите места на подчинения си, за да ги използва в своя полза по-нататък.
Той трябваше да изпълнява заповедите й, но си обеща да я държи под око. Защото бъдещето му беше в нейни ръце. Засега.
6
Маркъс стисна ръцете си в юмруци, за да спре треперенето. Лиза го поведе надолу по коридора към стаята за аутопсия, където ги чакаше Каси Дженингс. Червата му се преобърнаха при мисълта, че ще види тялото й, зашито от патолога точно като на Франкенщайн.
Лиза явно изпитваше наслада да открива слабостите на своя подчинен. Той усети радостта й, когато очите й от време на време улавяха страха в неговите. Преди да поеме назначението в Балкърн Хейтс, Маркъс беше изпълнен със самоувереност, но от мига, когато започна работа с Лиза, се почувства като пълен глупак. Единственото, което го поддържаше, беше мисълта, че щом другите сержанти са оцелели, значи и той може, само трябва да държи главата си наведена и да си върши работата.
— Обзалагам се на десетачка, че след това ще станеш вегетарианец — каза Лиза и зачака реакцията му. Той стисна зъби и тя разбра, че е ударила в десетката. — Няма страшно, всички сме равни пред онази маса. Месо и кости.
„Млъкни — каза си той наум. — Моля те, млъкни!“
— Тук сме — каза тя и спря в коридора пред една сива, отдавна издраскана врата. Отвори я и я задържа, за да влезе първо той.
В този момент Маркъс съжали за предишната си работа в Инвиктън. Градчето беше малко и заспало, в него не се случваше нищо повече от незначителни битови престъпления и тук-там имаше по някое изчезнало животно, отклонило се от стадото си, но поне го уважаваха и скоро го бяха повишили в помощник-детектив. Маркъс обаче заряза всичко с надеждата да започне работа като истински детектив. Съжали, защото е трябвало да внимава повече с това какво си пожелава.
Той влезе в малката стая със светли стени. В нея имаше три бели пластмасови стола, които бяха обърнати към стаята за аутопсии.
Тялото лежеше върху метална маса и щом го видя, му се стори нередно да излагат Каси Дженингс пред погледите им, да бъркат във всяка рана и белег. Тялото й, което някога е предизвиквало мъжете и техните желания, в смъртта изглеждаше просто и невълнуващо като направено от стъкло. Кожата й беше толкова бледа, че сините вени под нея прозираха. Косата й беше сресана така, че да не пречи на лицето и той можеше да види, че някога е принадлежало на красива млада жена. Някой бе обичал това тяло, целувал бе всеки сантиметър от него, бе го държал нежно в ръцете си, сякаш е дете. Сега беше парче месо с V-образен разрез от раменете до пубиса, където кожата бе отстранена от непозната ръка, за да рови под нея.
Видя отражението си в стъклото отпред и се вгледа в тъмните кръгове около очите, изпъкналите скули и брадичка. Окъпано в острата бяла светлина, идваща от залата за аутопсия, то изглеждаше смъртнобледо на фона на пригладената му назад тъмнокафява коса. Маркъс отново погледна трупа и в стомаха му се разрази буря.
— Добро утро — поздрави доктор Линг, когато се появи от другата страна на стъклото. Гласът й звучеше накъсано през пращящите колони на стената. — Успяхте ли да си починете?
Той лично не.
— Какво имаме? — попита Лиза, застанала пред стъклената преграда. Беше съвсем близо до Маркъс и той подуши нескафето в дъха й.
— Делова, както винаги — каза доктор Линг.
— Не сме дошли на чай и сладки приказки, нали?
Линг се насили да се усмихне. Дясната й скула потръпна от усилието. Наведе глава към бележника си.
— Със сигурност мога да потвърдя, че няма следи от сексуално насилие. Освен натъртванията от падането, по тялото има една-единствена рана и това е фаталният разрез с остър предмет във врата.
Тя взе един малък метален инструмент от масичката до трупа и повдигна горната част на раната. Маркъс стисна зъби. Сутринта бе имал време само за две кафета и усещаше как течността се промъква нагоре по гърлото с желание да излезе навън.