Тя застана под душа и зачака водата да отмие снощните кошмари.
Къщата беше нова за Наоми, далече от старата, която бе отдадена под наем, но тя все още не можеше да превъзмогне меланхолията, властвала над нея през целия й живот. Беше се настанила трайно под кожата й и я изгаряше при всяко по-рязко движение. Но сега беше далече от скалата. Можеше да я зове колкото си иска, тя нямаше да я слуша повече.
Наоми не беше предишният човек — не онази на ръба на скалата или другата, която молеше за смърт в малката уличка. Сега беше по-силна — не физически, а в сърцето си.
Маркъс я чакаше долу. Беше й интересно дали ще познае жената, която щеше да застане пред него, белязана от миналото, но нова по дух. Беше направила така, както той я бе посъветвал онзи ден в болницата, и се надяваше той да забележи. Беше направила всичко, за да оцелее.
68
Маркъс караше по старите, виещи се между безкрайни царевични ниви пътища, окъпани в слънце. Въздухът беше толкова чист, че започна да се прозява. Сърцето му се сви при мисълта, че се прибира вкъщи, където слънцето се криеше зад плътни сиви облаци и морето напояваше въздуха със соления си дъх до такава степен, че с времето всичко започваше да вони на разложение. Разстоянието между града и селото беше някакви си шейсет километра, но това бяха два различни свята. Най-лошото беше, че с връщането вкъщи щеше да се наложи да се изправи пред спомените, които го чакаха там.
От последната му среща с Наоми бяха минали месеци и мисълта, че ще я види отново, го бе държала буден нощи наред, нощи, през които слушаше тиктакането на часовника на шкафчето до главата си, докато слънцето не се промушеше през щорите и леглото му лумваше като огън.
Той не познаваше добре тази жена, но когато тя напусна Балкърн Хейтс, част от него си тръгна с нея и трябваше да си признае, че тя беше единственото качество, което този град притежаваше. Въпреки че Блейк и Нейтън Кроуч бяха в затвора наред с цялата банда, участвала в изнасилването на Хейли, въпреки разрешаването на загадката с изчезването й хората в Балкърн Хейтс все още не можеха да простят на полицията. Престъплението беше разкрито след цели двайсет години, а извършителят се оказа един от служителите на реда.
Маркъс мечтаеше за срещата с Наоми, ала знаеше, че щом се раздели с нея, щеше да му бъде два пъти по-трудно, защото мислите за красотата й и онова, което можеше да се случи между тях, щяха да го преследват дълго след това.
Той направи справка с картата и пое по една сравнително тясна уличка. Колата поддаде наляво и металът застърга в живия плет. Маркъс върна колата в средата на платното с разтуптяно сърце.
Слънцето печеше ужасно и нагряваше металния покрив, през отворения прозорец влизаше горещ въздух, който не успяваше да охлади стичащите се по слепоочията му вадички пот. Мина и последния завой и видя къщата в дъното на улицата, красива и висока като Наоми, с червени тухли, бели прозорци и тъмнозелена входна врата. От двете й страни имаше розови храсти, които се радваха на слънцето.
Тя го заслужава, помисли си Маркъс.
Той спря пред къщата и се огледа в огледалото за задно виждане. Приглади навилите се от потта кичури, наплюнчи пръсти и изтри ъглите на очите си. После излезе от колата и пое дълбоко въздух.
Чакълът хрущеше под краката му, ароматът на рози изпълни гърдите му. Той натисна звънеца и докато чакаше да му отворят, приглади ризата и щръкналите от косата косъмчета. Звънецът отекна зад матовото стъкло на вратата и отвътре се чу кучешки лай.
Вратата се открехна и Макс подаде глава през пролуката, изскочи навън и заджафка развълнувано към Маркъс. Движеше се по-бавно отпреди, но все още излъчваше радост, както топлината се излъчваше от козината му. Маркъс се наведе да го погали и извъртя поглед към вратата.
Там стоеше Дейн, мъжът, който владееше сърцето й, висок, леко приведен напред, с изваяни рамене и широки гърди под бялата тениска, толкова бяла, че заслепяваше на слънцето. Косата му беше мокра от току-що взетия душ. Маркъс си представи Наоми и Дейн под душа с притиснати един към друг устни и голи, покрити със сапунена хлъзгава пяна тела.
— Маркъс, радвам се да те видя.
Стори му се странно да чуе малкото си име от устата на този мъж.