Той й даде всичко, което можеше, но тя разби сърцето му, като спа с половината град и не спираше да го дразни с бебето, което може би не беше негово. Трябваше да я споделя с голяма част от приятелите си, но потисна гнева си с надеждата един ден тя да се върне при него. Когато обаче му каза за бебето, което беше или негово, или на Блейк, той разбра какво трябва да направи.
Двамата се срещнаха в онази нощ. Дейн й даде последен шанс да спаси себе си, да разбере, че той не е човек, способен да гледа отстрани друг мъж да отглежда детето му. Беше се надявал тя да разбере, че е готов на всякакви жертви за нея и най-после да му отдаде сърцето си, както той й бе посветил своето. Но когато й се закле, че ще приключи с ученето и ще си намери работа, за да може да се грижи за нея и бебето, тя се отдръпна. Каза му, че няма начин да задържи детето: баща й щял да убие и двамата, ако разберял. Тогава й предложи да избягат, но тя отказа. Не искаше да се откаже от нищо заради него и детето. Искаше си живота, свободата да скача от легло в легло в търсене на любовта, която Дейн бе готов да й даде. Но тя не искаше неговата любов; той беше просто забавление, спирка по пътя, докато разбере какво или кого точно търси. Беше го използвала. Най-после той видя какво наистина представляваше тя и какво мислеше за него. Нямаше нужда да го казва на глас. Беше видял съжалението в очите й. Но то скоро премина в страх, когато най-после разбра на какво е способен той, когато осъзна, че го е подценявала от самото начало. Дейн не беше наивен хлапак, в когото можеш да си изтриеш обувките и да го захвърлиш. Беше мъж със сърце, способно да обича толкова силно, че да изгори в тази любов, и на свой ред да мрази неистово.
Дейн видя как очите й се промениха, когато извади ножа и острието му проблесна на залязващото слънце. Тя започна да се извинява, да го умолява да й прости, сълзите напълниха очите й. Каза му, че бебето е негово, че двамата могат да имат живота, за който той мечтаеше. Говореше толкова бързо, толкова умоляващо, че от устата й излизаха слюнки и думите й се сливаха. Но той бе прозрял в нея, беше видял колко е манипулативна, колко долна и лъжлива беше душата й.
Прокара ножа по гърлото й и не го извади, докато кръвта не напълни устата й и не заглуши жалните й писъци. Кръвта оплиска задната част на колата му и закапа по чакъла, докато влачеше тялото й към градината, където я зарови дълбоко в земята.
Майка му прости постъпката, на която бе станала свидетел, и се закле да пази тайната му, ако й обещае да не посяга на друго момиче. Двамата винаги бяха заедно. Дълбоко в себе си Дейн знаеше, че тя ще прости всичко, за да не е сама.
Дейн й обеща да не наранява друга и спази обещанието си, докато Каси Дженингс не му каза, че двете с Амбър разследват изчезването на Хейли.
Той нямаше намерение да спи втори път с Каси, но животът му с Джоузи върна цялата му омраза към сестра й. Двете имаха еднакви очи, еднакви устни, еднакъв смях. В началото му харесваше да е с нея. Беше като ново начало, което можеше да изличи грешките, допуснати от Хейли. Но колкото повече я гледаше, толкова повече виждаше в нея сестра й. Каси му даде разнообразието, от което имаше нужда, но имаше един проблем. Говореше много. Прекалено много.
Каси беше амбициозна, очите й гледаха към Лондон, надяваше се да си намери работа в един от големите национални вестници и беше готова на всичко, за да стигне дотам. Представяше си как разкриването на истината за изчезването на Хейли Милър я превръща в легенда и получава предложение за работа от всички издателства. Работеше с приятелката си Амбър О’Нийл, която имаше достъп до всички документи, затова можеше да наднича през затворени за други журналисти врати. Вече знаеше повече, отколкото самия Дейн. От нея например той научи какво бяха направили Блейк и приятелите му с Хейли две вечери преди той да я убие.
Каси и Амбър бяха твърдо решени да разнищят истината. Затова трябваше да умрат.
След като намериха трупа на Каси, той отсъди, че Амбър щеше или да приключи с разследването, за да се предпази, или да продължи с подновен ентусиазъм. И в двата случая Дейн не можеше да рискува. Миналото беше погребано заедно с Хейли преди двайсет години. Нямаше как да остави Амбър да го изрови отново. Затова я последва на път към дома й.
Но Наоми се появи неочаквано в онази уличка. Появата й му се стори като знак от съдбата. Ако постъпеше както трябва, тя отново можеше да е негова. За да си я върне, трябваше да я докара до ръба. Тя трябваше да разбере, че е опасно да живее сама и че без него може да стане жертва на престъпник. Всичко, което направи, от подигравката с нея в онази уличка до разместването на мебелите в дома й, всичко беше за нея, за тях двамата.