Той се сви на бюрото и се зачете в списъка с имена на хора от града, познати на полицията по различни поводи. Надяваше се да открие връзка между някое от тях и убийството. Поредната задача, дадена му от Лиза като наказание за повръщането.
Не предполагаше обаче, че толкова хора в този малък и тих град крият в килерите си тъмни тайни, които съвсем не съответстват на сегашното им положение.
Например местният касапин, с когото се бе запознал само преди ден, прекарал осем години в затвора за нанасяне на тежка телесна повреда. Повалил на земята крадец и го налагал с агнешки бут, докато месото на животното започнало да пада от кокала по белите плочки на пода. Когато полицаите пристигнали, не могли да разберат на кого принадлежи пръснатото по пода и стените месо — на агнето ли или на гърчещия се на пода мъж, чийто скалп бил отворен и висял над очите му.
— Оперативка — излая Лиза. — Веднага.
Тя прекоси офиса и отвори вратата на оперативната стая с ритник. Идваше от среща с началника. Което означаваше, че ако тя беше сгазила лука, те също имаха проблем. Маркъс тръгна към стаята заедно с останалите от екипа. Всички изглеждаха еднакво притеснени.
След сутрешната оперативка Амбър О’Нийл си бе сложила грим, но сега беше останала само малко спирала по ъглите на очите й. Но дори и най-млада от всички в отдела, изглеждаше не по-малко изтощена от останалите. Тя забеляза, че Маркъс гледа към треперещите й ръце върху масата и побърза да ги скрие в скута си.
Вратовръзката на детектив Кроуч висеше два сантиметра по-ниско от яката му. Очите му бяха зачервени около контактните лещи, които по предписание трябваше да е свалил преди часове. Част от черните му кичури вече сивееха, което го принуждаваше все по-отчаяно да проси повишение. Маркъс надуши вонята на безпокойство, излъчвано от всяка пора на детектива.
— Лайняна работа — изплю Лиза, оглеждайки хората си. — Няма свидетели, няма и показания от детето, което се изплаши и замлъкна. Няма записи от камери. Нищо. Пресата преследва всеки полицай, който влиза или излиза от участъка, а ние нямаме нищо, с което да ги залъжем да млъкнат поне за малко.
На всички в стаята, с изключение на униформените, им стана кристално ясно с колко малко хора разполагат, за да проведат по нормален начин едно разследване на убийство.
Лиза разтри основата на носа си и въздъхна.
— Каквото и да става, повече няма да стъпя в кабинета на шефа без поне една улика. Утре ще разгледаме случая от всеки възможен ъгъл. Искам всички ви тук в осем сутринта. Ще чакате нарежданията ми в тази стая.
Тя погледна към Блейк.
— Нещо интересно от камерите?
— Камерата е една-единствена и не работи от години.
— Някой от обитателите на апартаментите да е видял или чул нещо?
— Успяхме да говорим с малцина; повечето от хората не са си вкъщи през деня. Утре ще опитам пак.
— Какво става с престъпния контингент? — обърна се тя към Маркъс, който моментално изпъна гръб. — Нещо съмнително?
— Има няколко души, съдени за престъпления срещу жени, но при всички случаи става дума за домашно насилие.
— Амбър — каза Лиза толкова бързо, че жената подскочи. Амбър изглеждаше на ръба и преди, но сега, под погледа на Лиза, сякаш беше готова да се разпадне на парчета, — доктор Линг, има ли резултати от ДНК пробите след аутопсията?
— Единственото ДНК на местопрестъплението е на жертвата.
— Господи! — Лиза постави юмрук на носа си и започна да разтрива челото си. — Ами телефоните? Какво показват записите?
Маркъс се зарадва, че обстрелът се премести в посока на Амбър. Момичето премести папката с документите пред себе си в търсене на точния източник. Страниците се огънаха в ръцете й. Лиза я наблюдаваше нетърпеливо, със стиснати зъби, сякаш щеше да експлодира от напрежение.
— Смартфонът, който открихме, е бил за лична употреба. Обаждала се е на приятели и семейството си, разговори с бивше гадже, групов чат с приятелки, още един с колеги. Работела е като репортер за местния вестник от две години…
— Знам — прекъсна я Лиза. — Какво ще кажеш за втория телефон?
Амбър обърна страницата. На Маркъс му се прииска да се наведе през масата и да й каже да си поеме дълбоко дъх.
— От него е контактувала само с един човек. Няма есемеси или гласова поща, но разговорите са много. Започват през февруари тази година и спират в деня, когато умира. Номерът е скрит.